Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Девета картина

GA_14 Четири мистерийни драми
Алтернативен линк

ДЕВЕТА КАРТИНА

Малка, излъчваща сериозно настроение стая – като учебна стая – в дома на Хиларий. Първо Мария сама в медитация; след това се явява Астрид, по-късно – Луна, Пазачът на прага и Бенедикт.

МАРИЯ

Звезда-душа там, на брега духовен,

в духовна яснота се приближава

към същността ми и така добива

покой и сила светлината нейна.

Какво, звезда в духовната ми сфера,

за моя взор излъчва близостта ти?

(Явява се Астрид.)

АСТРИД

Виж ти какво ти давам като дар.

Измъкнах силата на мисълта ти

от битката на светлината с мрака

и вярно нося я от мировото

пробуждане в среднощ на теб обратно

във земната ти форма.

МАРИЯ

Моя Астрид,

явяваше ми се до този миг

като сияеща душевна сянка.

Какво превръща те сега

за мен в духовна светеща звезда?

АСТРИД

Светкавична и гръмотворна сила

запазих аз за теб, така че тя

в душевното ти битие да бъде

и знаеща да можеш да я виждаш,

като световната среднощ си спомняш.

МАРИЯ

Световната среднощ – преди да е

обгърнала обвивката за този

живот тук на Земята същността ми –

е будна в светлината на Сатурн!

Закриваше ми мисленето земно

туй мое преживяване в духа

в душевна тъмнина до този миг...

Към ясновиждане се то издига...

АСТРИД

Ти в мировата светлина си каза:

„О, дълговечно време, аз те моля:

в това блаженство влей се, позволи

на другата душа и на водача

да пребиваваме в теб в пълен мир.“

МАРИЯ

За мене също остани, о, миг,

ти, който като мощ на личността ми

духовното събитие създаде.

Душата ми въоръжи, така че

от мен да не изчезнеш като сън.

В създаваната от душевна смътност

за мен от Астрид светлина, която

сияе във световната среднощ,

се свързва моят аз с онази Личност,

която в мировото битие

направи ме служител свой. Но как

да те запазя, без да те изгубвам,

о, миг, когато сетивата пак

ще чувстват земна светлина край мен?

Убиват те видяното в духа,

защото силата им е голяма.

И ще остане мъртво то, когато

ще се намери азът пак в духа.

(При последните думи се явява, като че извикана от тях, Луна.)

ЛУНА

Преди сетивното да те направи

сънуваща пак, в себе си мощта

на волята ти запази – за тебе

мигът създаде я. И припомни си

какво сама ти казах аз, когато

видя ме ти в световната среднощ.

МАРИЯ

Мощта на волята донесе, Луна,

за мене от световната среднощ

като подкрепа в земния живот.

ЛУНА

Предупреждението на Пазача

предшества думите ми: „Ще стоиш

сега пред себе си по начин друг.

Ще виждаш образа на личността си

в отминали епохи, ще познаеш,

че както в полет към духовна вис,

укрепват и в душевен спад крилете.

Не трябва никога да пожелава

душата рухването, ала трябва

от него мъдрост да почерпи тя.“ – – – –

МАРИЯ

Къде ме води силата, която

към мен от думите ти се излива?

Звезда-душа там, на брега духовен!

Като духовен образ тя сияе...

Със същността ми тя се приближава...

Добива светлината гъстота...

Тъмнеещи във светлината форми...

Един млад мист и един жертвен пламък,

на висшия Мъдрец, принасящ жертва,

повелята да бъде известено

какво съдържа пламъкът най-точно... – – – –

Кръгът на мистите, обзет от страх при

самопризнанието на мистика!

(По време на последните думи се явява Пазачът на прага.)

ПАЗАЧЪТ

И на Мъдреца жертвоприносител

тъй строгата повеля също ти

изследвай със духовен слух сега.

МАРИЯ

„Душа човешка, прочети това,

което пламъкът ти известява

във мировото слово като същност.“

Кой изговори словото, което

ми носи мисленето като спомен,

изплуващ от вълните на душата?

(След първите изречения се явява Бенедикт.)

БЕНЕДИКТ

При тебе с думите ми ме повика.

Когато преди време ти ги казах,

не те намериха тогава те

готова вярно ти да ме последваш.

Тъй в скута на световния развой

почиваха все още, но дари ги

със сила продължителното време,

за да излива от душата твоя

живот във тях. Те действаха така

в по-късните животи на Земята,

неосъзнати в твоята душа.

Чрез тях като учител пак откри ме.

Създават се мисловно те отново

съзнателно във тебе като мощно

житейско съдържание. Така че

„като свещенодействие каквото

извършваме, значение ще има

не само тук. Съдбовният поток

на мировите действия тече

през словото и през делата

на жертвената сериозна служба.“

МАРИЯ

Не ти, Мъдрецът жертвоприносител,

твой спътник в древния мистичен орден,

изрече думите на него място.

Че силата съдбовна вече

предвидила е края на Съюза,

това тогава беше му известно.

Съзря той несъзнателно зората

в красивия ѝ блясък, възвестяващ

сияйно ново слънце над Елада

в духовния напредък на Земята.

Потисна и мисловната си сила,

която трябваше той да насочи

в душата ми. На мировия дух

така той като инструмент послужи

при посвещението, чрез което

потока на световния развой

чу да шепти. Изрече думи той

от най-дълбоки глъбини в душата:

„Аз уча ги дълбоко да познаят

самотността на туй духовно място.

Защо съм сам на това място аз?“

БЕНЕДИКТ

В душата му покълваше стремежът

към самота. Във времевото лоно

кълнът узря като душевен плод.

Като мистик Капезий изживява

плода, чрез който беше той подтикнат

да следва вярно примера на Феликс.

МАРИЯ

Жената пък до храма виждам аз

в отминала епоха, но не мога

в сегашния живот да я съзра.

Как мога аз да я намеря, щом

потапя ме във сън сетивността?

ПАЗАЧЪТ

Ще я намериш ти, когато видиш

във царството душевно съществото,

което я предчувства като сянка

сред сенки. Тя към него се стреми

с душевна мощна сила и ще може

да го освободи от тази област,

ако чрез теб в сегашния живот

съзре отминалия си живот.

(Пазачът на прага и Бенедикт изчезват.)

МАРИЯ

Като звезда душевна се понася

Пазачът към брега душевен,

като сияе и покой разлива

далеко неговата светлина.

Възвишеност излъчва се от него,

със сила неговата сериозност

изпълва най-дълбоката ми същност.

Желая да се потопя в покоя.

Предчувствам, че ще мога аз чрез нея

да стигна до духовна пълна будност.

Душевни пратеници, ще ви пазя

като сияещи звезди в живота...

Теб, Астрид, искам аз да призова,

щом мисли на душевна яснота

поискат да се изявят... Теб, Луна,

словата ми да те открият също,

когато волевата сила спи

в душевни глъбини...

(Завесата пада, докато Мария, Астрид и Луна са още в стаята.)


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder