ВТОРА КАРТИНА

Същото пространство като в предходната картина. Лицата, събрани в началото, напускат залата. Присъстват Хиларий Готгетрой – Велик Майстор, Магнус Беликозий – Втори наставник, Алберт Торкваций – Първи церемониалмайстор, Фридрих Траутман – Втори церемониалмайстор, Мария, Йохан Томасий. От събралите се в началото лица са останали само Феликс Балде и Доктор Щрадер.

ХИЛАРИЙ ГОТГЕТРОЙ (на Томасий)

Каквото си направил, сине мой,

достойно в него днес се отразява

свещената духовна древна мъдрост.

На туй свещено място си дарен

със благославящата мощ на Кръста,

обгърнат с пурпурно червени рози.

Каквото на света донесе, трябва

чрез нас да се пожертва за духа,

да стане плодотворно в световете,

които тласкат силата в човека

да служи на световния развой.

МАГНУС БЕЛИКОЗИЙ (на Томасий)

За да дариш с творбата си света,

години трябваше далеч да бъдеш

от всичко, някога за теб най-скъпо.

Учителят духовен подкрепѝ те,

но се наложи той да те остави,

душата ти да може да разгърне

напълно в тебе собствените сили.

Бе твоя вярна спътница Мария,

но също трябваше да те остави,

защото беше нужно да намериш

каквото хора могат да открият,

когато следват силите душевни,

намиращи се само в тях самите.

Ти изпитанието издържа.

Каквото взе ти се за твоя полза,

сега ще ти се поднесе наново.

Приятелката виждаш ти пред теб,

ще те приеме тя сега във храма

и тъй желанието ни ще следва.

Ще поздравиш учителя си скоро,

а също и приятелите скъпи,

очакващи те тук на прага храмов

като на знанието приносител.

ФЕЛИКС БАЛДЕ (на Томасий)

Чрез делото ти мистиката вече,

до този миг вглъбено устремена

към светлината на духа отвътре,

ще се опре на знание, което

се корени в света на сетивата.

ЩРАДЕР (на Томасий)

Ти можеш също тъй и за душите,

които търсят знание в духа,

макар животът да ги е притиснал

в материята здраво, да откриеш

такива пътища, които могат

към светлината да ги поведат.

ТОМАСИЙ

Възвишен Майсторе и всички вие,

че съм човекът, вярвате, постигнал

в усилия и чрез духовна сила

дела, от вас високо оценени,

заслужили и вашата закрила.

Надежда имате, че ще успея

науката, тъй както днес цени се,

с прадревна мистика в едно да свържа.

Наистина, ако могло би друго

във работата вяра да ми вдъхне,

освен гласът на моята душа,

безспорно туй са вашите слова.

ФРИДРИХ ТРАУТМАН

На Майстора словата изразяват

каквото чувствате сега в душата.

Така че вашият душевен глас

от никаква подкрепа няма нужда.

ТОМАСИЙ

Да беше тъй, в смирение аз щях

за най-голяма милост да помоля:

делата мои да благословите.

Тъй вярвах аз, когато чух, че вие

дарявате ми вашата закрила,

отваряте ми портата на храма,

отворена за посветени само.

Ала по този път, при вас довел ме,

душата ми откри един друг свят,

към който да ме водите сега

със сигурност не бихте пожелали.

Застана Ариман пред мен тогава,

обгърнат с величавия си блясък.

Разбрах, че той реалността познава

на истинските мирови закони.

Каквото хората за него мислят,

без стойност е. Разбрал го би човек,

ако в духа съзрял е същността му.

За делото ми честната преценка

от него можех само да узная.

Откри ми как в световния развой

въздействието и значимостта му

не могат да се преценят от хора,

които според разум и наука

оформят мненията си в живота.

Преценката валидна ще е само

ако творбата от твореца свой

се отдели и тъй, далеч от него,

могла би свое битие да води

в развоя на духовния живот.

Но с мен творбата свързана остава

и е възможно от духовни сфери

към лошо сътвореното да тласна,

макар самото то да е добро

и също тъй единствено добро

чрез себе си да може да поражда.

Ще действам от духовните полета

и в бъдещето винаги във всичко,

което на Земята резултат е

на действията ми в сетивността.

Ако допусна от духовни сфери

да се явяват лоши резултати,

тогава истината ще въздейства

далеч по-пагубно и от лъжата,

понеже хората ще я последват,

във правотата нейна убедени,

което те не правят при лъжата.

Последствията на делата мои

по-късно сигурно ще се превърнат

във зло, понеже Ариман ми каза,

че той ще трябва да ги притежава.

Когато бях на делото си аз

отдаден и от него запленен,

че сигурно ме бе повело то

към истината, съблюдавах само

едната част от своята душа,

напълно във труда ми потопена,

а другата без грижа я оставях.

Развихриха се буйните импулси,

зародиши били по-рано само,

ала оставени в покой, узряха

във плодове, изпълнени със сила.

Че съм във сферите духовни, вярвах,

а бях в дълбок душевен мрак потънал.

Мощта на буйните импулси ясно

разкри ми Аримановото царство.

Така аз знам по-късно как ще действам,

защото трябва бурните импулси

да се преобразуват в моя същност.

Едва поел на творчеството пътя,

на Луцифер се посветих и исках

да опозная неговото царство.

И вече разпознавам аз каквото,

потънал в творчество, не осъзнавах –

че бе тогава Луцифер обгърнал

с най-прелестни картини мисълта ми.

В душата ми създаде диви страсти,

които дремят днес, но е безспорно,

че ще ме завладеят в идни дни.

ФРИДРИХ ТРАУТМАН

Един човек на твоето ниво

как може сигурно това да знае,

ала да вярва, че не би могъл

да се освободи от всяко зло?

Каквото пагубно е, ти го виждаш...

Сега ще трябва да го превъзмогнеш,

така и резултатът от труда ти

от лошото да се спаси ще може.

За ученика на духа е дълг

да превъзмогне в себе си това,

което на напредъка му пречи.

ТОМАСИЙ

Според световните закони вие

не съдите, аз виждам. И каквото

желаете, могъл бих да изпълня.

И мога сам на себе си да кажа

това, което казвате ми вие.

Каквото кармата ми позволява,

по-късно ще ми бъде забранено.

Събития ще трябва да настъпят,

ще помрачат духа ми, ще ме водят,

тъй както в този час ви възвестявам.

В световния развой тогава алчно

ще се стремя да сграбча всичко вредно,

от творчеството мое произлязло,

в духовния живот за да го вливам.

Ще трябва Ариман да заобичам

и с радостна душа да му даря

от мен постигнатото на Земята.

(Пауза, през която Томасий е изпаднал в дълбок размисъл.)

Ако засягаше то само мене,

самичък бих го носил във душата.

Спокойно бих дочакал аз каквото

по пътя ми е предопределено.

Но то Съюза ви засяга силно.

Каквото лошо следва от труда ми

за мен, тъй както и за други хора,

чрез кармата ще бъде възмездено.

Че тъй попаднахте в заблуда вие,

далеч по-лошо ще е за Земята.

Понеже сте избрани за водачи

и трябва да прозирате духовно,

не бива да ви се изплъзва фактът,

че не от мене, а от друг човек

делата трябваше да се изпълнят.

Би трябвало да знаете, че те

да се забравят трябва и по-късно

пак да ги преоткрие някой, който

по-други резултати ще постигне.

Тъй с вашата присъда на Съюза

отнехте правото, което трябва

да има, щом свещена служба върши.

От виждането ми за вас понеже

това последва, трябваше сега

да се явя на храмовия праг.

Че иначе встрани ме би държало

познанието, тъй като не може

благословията ви да приеме

за делото – добро, но също вредно.

ХИЛАРИЙ

Започналото, скъпи мои братя,

сега не може да се продължи.

Да тръгнем към светилището ние;

там волята си ни вести духът.

(Хиларий Готгетрой с Беликозий, Торкваций и Траутман напускат залата. Също Щрадер и Феликс Балде. На своите места остават само Мария и Томасий. В залата притъмнява. След кратка пауза влизат трите духовни образи – Филия, Астрид и Луна в светлинен облак – и застават така, че първоначално закриват Мария. Следва духовното преживяване на Томасий.)

ФИЛИЯ

Душата жадува

сега светлината,

която поражда

безброй светове,

прикрити за хора

от мъдрата воля.

Жадуващ да слуша,

опитва духът

божествени думи,

прикрити от мъдрост

сега за сърцето.

Опасност заплашва

изследваща мисъл

в душевните сфери,

където владее,

далеч от сетивност,

прикритата тайна.

АСТРИД

Души се разгръщат

и следват светлика,

проникват вселени,

които смел поглед

открива за хора.

Жадуващ живот,

духът се стреми

в божествени сфери –

те на ясновидци

вестят се от мъдрост.

Прикритото сочи

на смелата воля

световни полета,

които далеко

от всякаква мисъл

потайното крият.

ЛУНА

Душата изгражда

духовния поглед,

навред раждащ сили,

които в човека

безстрашната воля

могъщо разпалва.

И носят отвеки

спасителни сили

магическа мощ,

прикрита сетивно

чрез земни прегради.

И търсят душите

вратите, които

за грешната воля

затворени здраво

са от боговете.

ГЛАСЪТ НА СЪВЕСТТА (невидим)

Блуждае мисълта ти

във бездната на битието;

каквото тя е имала като опора,

си го загубил.

Каквото като слънце е сияло в нея,

угаснало е в теб.

Ти луташ се в световни дълбини,

които хората желаят

с горещ копнеж да покорят.

Изтръпваш в дълбините на развоя,

където от душевната утеха

ще бъдат хората лишени.

(Последните думи преминават непосредствено в това, което ще каже Мария, която е все още закрита от душевните образи и е невидима. Отначало тя говори с призрачен, но задушевен глас.)

МАРИЯ

Така че обърни душа

към силите на любовта, които

надежда някога във нея вляха

със топлината на живота,

които волята ѝ просветлиха

с духовна светлина.

Ти търсещи сърдечни сили

от самотата изтръгни

и в тъмнината на стремежа

приятелската близост усети.

(Духовните образи изчезват със светлинния облак. Мария се вижда на старото си място. Мария и Томасий стоят един до друг. От този момент преживяването преминава на физически план.)

ТОМАСИЙ (от дълбок размисъл)

Къде ли бях? Душевните ми сили

разкриха хаоса, живеещ в мен.

Разкри ми също мировата съвест

каквото аз загубих. Прозвуча

за мене благославящо гласът

на любовта във царството на мрака.

МАРИЯ

До тебе, Йохан, може да застане

душевната ти спътница отново

и да те следва в мирови основи,

та чувстване божествено да могат

душите да спечелят чрез победи,

донасящи разруха, от която

изтръгват битието смело те.

Приятеля тя може да последва

и в ледени полета, вечно пусти,

където той загубва светлината

и трябва духове да я създават,

щом мрак сковава жизнените сили.

Приятелю, стоиш на този праг,

където трябва да загубиш всичко,

спечелено от теб. Погледна ти

в духовни сфери, сила придоби,

за да извършиш своите дела.

За тебе те изгубени изглеждат.

Не искай другояче и да бъде.

Защото туй желание ще трябва

да те лиши от всичките ти сили

по пътя към духовните полета.

Дали си в истина или в заблуда,

пред теб ще имаш гледката, която

ще продължи душата ти да води,

щом носиш ти необходимостта,

пораждана от царството духовно.

И тъй, помни, законът е това

на обучението ти духовно.

Додето ти желанието храниш,

каквото случва ти се, да е друго,

ще липсва силата, необходима

свободно да се задържиш в духа.

От туй, че си загубил всичко,

спечелено от тебе, трябва ти

да разбереш как по-нататък можеш

по пътища в духа да продължиш.

Не можеш повече да призоваваш

разбирането, от което ти

по-рано се нуждаеше, ако

приемеш загубата сериозно.

Ще трябва същността ти да притихне

и мълчаливо да очаква всичко,

което ще ѝ донесе духът.

Едва тогава сам ще се съветваш,

щом себе си спечелиш ти отново.

Ти често срещал си се със Пазача,

стоящ на прага и разделящ строго

сетивно от духовно битие,

но този праг не си прекрачил още.

При гледката му ти си се извръщал

и отстрани си възприемал всичко,

но не вътрешността му, вън от теб

като реалност на духа растяща.

Така очаквай още и каквото

ще се разкрие някога, когато

не само ти до мен ще си достигнал,

но си успял и да прекрачиш прага.

(Завесата пада.)