Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Девета картина

GA_14 Четири мистерийни драми
Алтернативен линк

ДЕВЕТА КАРТИНА

Горската поляна като в Шеста картина. Йозеф Кюне, госпожа Кюне, дъщеря им Берта, после селяни, по-късно Монахът, накрая Сесилия, наречена Сили, доведената дъщеря на семейство Кюне, и Томас.

БЕРТА

Да чуя бих желала, мила мамо,

историята, за която Сили

говореше по-рано често. Знаеш

да ни разказваш приказки, каквито

понякога ни носи татко в къщи

от рицарите и които с радост

и удоволствие мнозина слушат.

ЙОЗЕФ КЮНЕ

Съкровище са за душата те.

Каквото дават на духа, остава

подир смъртта ни и принася плод

в по-късните животи на Земята.

Предчувстваме в тях истината смътно

и туй предчувствие в душите става

познанието, нужно ни в живота.

Да можеше да разбере народът

какво му рицарите подаряват.

Но жалко, че Сесилия и Томас

за тези приказки остават глухи,

защото другаде откриват мъдрост.

БЕРТА

Разказващата за добро и зло

история бих искала да чуя.

ГОСПОЖА КЮНЕ

Добре, със радост ще ти я разкажа.

Веднъж живял един мъж, който

неспирно размишлявал за света.

Желание измъчвало ума му

да разбере на злото произхода.

Но отговора не откривал той.

„Светът от Бога идва – тъй си казвал, –

и Бог добро единствено съдържа.

Как злите хора идват от доброто?“

Напразно размишлявал ден и нощ,

но отговор не можел да получи.

Ала един ден мрачният мислител

по пътя си видял едно дърво,

което разговаряло със брадва.

И на дървото рекло тази брадва:

„Каквото ти не можеш, аз го мога.

Да те съборя мога, ти мен – не.“

Отвърнало на брадвата дървото:

„Дърво отсече мъж преди година

от тялото ми с една друга брадва,

направи дръжката ти той от него.“

Щом казаното чул мъжът, тогава

в душата му се появила мисъл,

но не могъл в слова да я изкаже.

Тя отговор му дала на въпроса

как злото произлиза от доброто.

ЙОЗЕФ КЮНЕ

Над чутото поразмишлявай, дъще.

Природното разглеждане поражда

познание в главата на човека.

Знам колко много мога да открия

за тайните в света, щом размишлявам

над приказките, със които щедро

дарени сме от рицарите днес.

БЕРТА

Наистина съм доста простовата

и няма никога да разбера

какво разказват всички умни хора

с научни думи в своята наука.

Безчувствена към чутото оставам.

Сънлива ставам аз, когато Томас

за своите неща ни заговори.

Но щом от замъка пристигне татко

и приказки в дома ни донесе,

безкрайно дълго мога да се вслушвам

в словата му, изпълнени с поука.

Говори Сили за набожно чувство,

каквото според нея няма в мен.

Но истинска набожност аз усещам,

когато приказките си представям

и мога от сърце да им се радвам.

(Йозеф Кюне, госпожа Кюне и Берта излизат.)

(След кратка пауза на поляната идват селяни.)

ПЪРВИ СЕЛЯНИН

Пристигна вчера моят чичо.

Работил беше дълго време

в Бохемия като миньор

и много има да разказва

за чутото по своя път.

Навсякъде вълнения бушуват.

Решително настъпват хора

към рицарския орден.

И срещу братския Съюз

подготвено е вече всичко.

Така че много скоро

ще бъде този замък обсаден.

ВТОРИ СЕЛЯНИН

Не трябва само много те да чакат.

И между нас ще има доста хора,

които в нападението ще участват.

Сред първите ще бъда несъмнено.

ПЪРВА СЕЛЯНКА

Ти гибелта си ще намериш.

Кой може да е тъй безумен,

та да не иска да помисли

как силно замъкът е укрепен.

Борбата ще е страховита.

ВТОРА СЕЛЯНКА

Не трябва селяните да се месят

в неща, които не разбират.

Наместо туй пък има хора,

които в местността ни бродят,

разпалвайки на хората гнева.

И стигна се дотам,

че страдат болни,

оставени без помощ.

А благородният човек,

помагал често на мнозина,

не може да напусне крепостта –

ужасно са го наредили.

ТРЕТА СЕЛЯНКА

Разсърдиха се доста хора,

щом слух се появи

отде дошла е болестта,

която кравите ни порази.

Евреинът ги омагьоса.

Привидно само той

лекува хора.

Тъй с адски сили служи

на злите духове.

ТРЕТИ СЕЛЯНИН

Със всички приказки за ерес

не можеше да му се навреди;

но селяните бяха презадоволени

и имаха свободно време

за разговори зли.

Тогава хитро познавач на хора

измисли тази вредна глупост,

че омагьосал нашите животни

евреинът, и бурята се разрази.

ЧЕТВЪРТИ СЕЛЯНИН

Аз мисля, че ви е известно

какви беди войната носи.

Разказвали са ни дедите

какво е трябвало да преживеят

в онези времена,

когато цялата страна

била е обсадена от войски.

ПЕТА СЕЛЯНКА

Аз винаги съм казвала, че туй

господство трябва да изчезне.

Показа ми се вече в сън

как можем да помогнем на войските,

които замъка им ще обсаждат,

и как да ги снабдяваме добре.

ШЕСТИ СЕЛЯНИН

Дали да вярваме на сънища,

това сега не ни интересува.

По-умни рицарите пожелаха

от нашите деди да ни направят.

Сега те трябва да изпитат

доколко станахме по-умни.

Дедите ни им позволиха

да дойдат тук, а ние

ще ги прогоним.

Познавам проходите тайни,

които в замъка отвеждат.

Работех дълго време вътре,

докато гневно ме отпъдиха.

На рицарите ще покажа как

науката добре ни служи.

ЧЕТВЪРТА СЕЛЯНКА

Добри неща не мисли той.

От думите му ме изпълва ужас.

ПЕТИ СЕЛЯНИН

Видение откри ми как

предател в замъка ще отведе

по тайни пътища врага.

ШЕСТА СЕЛЯНКА

Виденията считам аз за вредни.

Ако сме християни още,

ще знаем: честността,

а не предателството, може

да ни избави от злини.

ШЕСТИ СЕЛЯНИН

Оставям тези хора да говорят

и правят туй, което е от полза.

Мнозина считат за неправда

каквото не успяват да направят,

понеже смелостта им липсва.

Но да вървим нататък,

че там задава се отецът.

Не искаме да го смутим...

Аз иначе успявах лесно

във всичко да го следвам.

Но в неговата проповед одеве

аз нищо не успях да разбера.

(Селяните отиват в гората.)

(След кратка пауза по пътеката на поляната идва Монахът.)

МОНАХЪТ

Душевните пътеки се объркват,

ако душата следва същността си.

Единствено сърдечната ми слабост

пред погледа ми призраци постави,

когато се намирах в онзи дом.

Че те в борба едни със други бяха,

показва само колко малко могат

душевните ми сили да се съгласуват.

Затуй и ще се постарая пак

в душата да разпаля тези думи,

донасящи духовна светлина.

Желае други пътища човекът

с ум, заслепен от собствения блян.

Заблудите душата побеждава,

ако достойна е за милостта,

разкриваща духовна светлина

от извор на любов във мъдри думи.

Ще те открия, благородна сила,

която можеш да ми осветиш

ученията на предците наши,

ако от мрака на суетността си

избягам със сърце благочестиво.

 (Монахът излиза.)

(След малко на поляната идват Сесилия, наречена Сили, и Томас.)

СЕСИЛИЯ

Когато, скъпи братко, се обръщах

в молитва тиха с цялата душа

към мировия извор и копнеж

едно да бъда с него ме гореше,

пред моя дух яви се светлина.

Излъчваше тя блага топлина

и се оформи във човешки образ.

Погледна ме със кроткия си поглед

и произнесе той за мене думи,

които тъй звучаха:

„Човешката заблуда те остави,

понесе те човешката любов,

така че чакай, докато копнежът

открие пътя, който ще успее

до тебе любовта да доведе.“

Тъй образът говореше ми често.

Не можех думите да изтълкувам,

но смътно предусещах аз, че те

ще могат някой ден да се изпълнят.

Когато, мили братко, ти дойде

и те видях за първи път, почувствах,

че в онзи миг напусна ме умът...

На образа приличаше напълно.

ТОМАС

Предчувствието ти не те измами.

Копнежът ме доведе тук при теб.

СЕСИЛИЯ

Когато пожела ме за съпруга,

аз вярвах, че духът ни е събрал.

ТОМАС

Че пожелал е да ни свърже той,

това показва ни се много ясно,

макар в началото да не разбрахме.

Когато запознахме се, помислих,

че иска той да ми дари съпруга.

Изгубената си сестра намерих.

СЕСИЛИЯ

И нищо няма да ни раздели.

ТОМАС

И все пак много между нас стои.

Аз братството ще трябва да отхвърля,

но с него свързани са тези хора,

отгледали те като дъщеря.

СЕСИЛИЯ

С любов и доброта са пълни те,

приятели в лицето им ще имаш.

ТОМАС

Ще ме разделя вярата от тях.

СЕСИЛИЯ

Ти път към тях чрез мене ще намериш.

ТОМАС

Добрият Кюне е закостенял.

Ще вижда само мрак и тъмнина,

където аз съзирам светлина.

Едва във зрелостта си съумях

към тази светлина да се обърна.

Каквото често слушал съм за нея

през времето на детските години,

едва ли аз духовно съм съзнавал.

Ала по-късно мислил съм си само

да усвоя науката, която

в живота трябваше да ме подкрепя.

И тук възможно стана да открия

водача скъп, към свобода повел ме.

А думите, изричани от него,

на истината знаци носят само.

Така говори, че сърце и разум

еднакво слушат словото, което

със доброта и благост произнася.

По-рано изтърпях огромни мъки

да проумея другото учение.

Открих, че във заблуда ще ме вкара.

Единствено разчита то на сили,

потапящи ни в земните стремежи,

ала не можещи да ни отвеждат

тъй също към по-висши светове.

И как могъл бих да намеря пътя

в сърцата също на такива хора,

които избавление очакват

единствено от тази им заблуда?

СЕСИЛИЯ

Аз слушам думите ти, мили братко.

Не са те вдъхновени от мира.

Но пред душата ми извикват те

от миналото време мирен образ.

Преди години бе, Разпети петък,

когато образът ми се яви.

Човекът, носещ твоите черти,

пред мен тогава думите изрече:

„От Бог човешката душа роди се;

умирайки, тя може да потъне

дълбоко в битието. Но духа

тя ще избави нявга от смъртта.“

Разбрах по-късно аз, че тази мъдрост

принадлежи на рицарите наши.

ТОМАС

Нима от тебе трябва аз да чуя,

о, сестро моя, тези лоши думи,

които откровение се смятат

на истина духовна от врага ни?

СЕСИЛИЯ

Във моето сърце съм против всичко,

което рицарското братство върши.

На вярата ти предана съм аз.

Не бих приела никога, че хора,

поставили си като цел да следват

душевни пътища по този начин,

не са последователи Христови.

Отдадена във вярност на духа,

признавам аз: желая да повярвам,

че в онзи ден духът на моя брат

наистина е искал да говори

пред мене за душевни мирни цели.

ТОМАС

В живота ни съдбовни сили сякаш

душевни мирни цели не ни носят.

Баща ни те отнеха в онзи час,

когато ни го върнаха обратно.

СЕСИЛИЯ

Съзнанието ми обзема болка,

щом слушам да говориш тъй за татко.

Сърцето ти таи към него обич,

ала все пак изтръпваш, щом помислиш,

че пак си свързан с него във живота.

Учителя ни вярно следваш ти,

ала вестта за любовта, която

се лее от словата му, не чуваш.

Аз чувствам, че съм пред загадка тъмна:

сърцето ти и вярата ти виждам

и тръпнеща стоя пред тази бездна,

която ужасяващо дели ги.

И ако за утеха в мене липсва

надеждата, че нявга любовта

ще тържествува, нямаше да имам

кураж, страданието си да нося.

ТОМАС

За теб е още скрито, мила сестро,

как принуждаваща е мисълта,

когато завладяла е душата.

Тук син срещу баща не е застанал;

от мисъл се отвръща друга мисъл...

В душата си аз силата ѝ чувствам.

Да ѝ се противя ще означава

духовна смърт за мен самия.

(Завесата пада, докато Томас и Сесилия са още на поляната.)

Следва продължение на събитията, описани в първите пет картини.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder