Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Осма картина

GA_14 Четири мистерийни драми
Алтернативен линк

ОСМА КАРТИНА

Същата зала като в предходната картина. Първи наставник, Йозеф Кюне, след това Великият Майстор със Симон, по-късно Първи и Втори церемониалмайстор. Първо влиза Йозеф Кюне, Първи наставник идва при него.

ПЪРВИ НАСТАВНИК

Поискали сте да говорите със мен.

Какво желаете, кажете?

ЙОЗЕФ КЮНЕ

За вас и мен е важно

довелото ме тук.

Познавате ли Томас, майстора миньор?

При вас е той на служба.

ПЪРВИ НАСТАВНИК

Добре познавам аз почтения човек,

ценим високо мъдрата му дейност.

Обичат го и неговите подчинени.

ЙОЗЕФ КЮНЕ

Познавате ли също дъщеря ми, Сили?

ПЪРВИ НАСТАВНИК (развълнувано)

Видях я, с хората ви щом ви срещнах.

ЙОЗЕФ КЮНЕ

Тъй стана, че гостуваше ни често Томас,

почти веднага след като пристигна тук.

А после идваше дори по-често.

Видяхме, че във Сили се е влюбил.

За нас това не беше чудно.

Обаче дълго време не разбрахме

дали и Сили също го обича.

Тя Богу молеше се постоянно,

избягвайки със хора да общува.

Но скоро все по-ясно се показа,

че тя на чуждия човек

от все сърце се е отдала.

И щом нареждат се така нещата,

принудени сме да изпълним

на нашето дете мечтата

да вземе Томас за съпруг.

ПЪРВИ НАСТАВНИК (с несигурни жестове)

Защо женитбата е против волята ви?

ЙОЗЕФ КЮНЕ

Мой височайши господарю, знаете

как вярно съм отдаден на Съюза.

За мене тежко беше да понасям,

че с цялата си обич дъщеря ми

обърна се към другата страна, която

и вас, и мене в ерес обвинява.

Монахът, главният свещеник

в съседския ни манастир,

на целите на Ордена противник,

душата на детето ни е завладял.

Додето е в дома ми тя,

не ще изгубя никога надежда,

че може да поеме път обратно

от мрака на духа към светлината.

Но скоро трябва аз да я загубя,

омъжи ли се за младежа,

спасение душевно търсещ като нея

под покровителството на монаха.

Успял е вярата си той

на Томас също да натрапи.

За Ордена ако пък стане дума,

огромен ужас ме обзема:

започва Томас да проклина.

ПЪРВИ НАСТАВНИК

Не са ни малко враговете:

за Ордена не означава много,

ако към тях се включи още някой.

От думите ви не ми стана ясно

с женитбата що общо имам.

ЙОЗЕФ КЮНЕ

Мой височайши господарю,

тук този свитък погледнете...

Съдържа сигурни свидетелства за мен.

Аз само и жена ми сме го чели,

а тука никому не е известен.

Налага се сега

на вас да бъде поверен.

Момичето, което счита се за наша дъщеря,

не ни е родно чедо.

Поехме грижите за него,

когато майка му умря.

Не вярвам да поискате да чуете

каквото се налага да ви кажа

за всичко, случило се някога.

На нашата осиновена дъщеря

не знаехме бащата кой е.

За произхода си не знае нищо Сили.

За истински родители ни смята.

Така могло би всичко да остане,

защото скъпа ни е като собствено дете.

Изминаха години след смъртта на Силината майка

и чак тогава тези документи стигнаха до нас.

Чрез тях разбрахме кой баща е на това момиче.

(Наставникът става напълно несигурен.)

Не знам дали ви е известно,

но сигурно за мен е,

че нейният баща сте вие.

Ненужно е да ви говоря още.

Но тъй като отнася се за ваша кръв,

за вашата подкрепа аз ви моля.

И може би ще можем да успеем

момичето от мрака да избавим.

ПЪРВИ НАСТАВНИК

Обични Кюне, верен винаги сте бил.

На вас бих искал

отново да разчитам занапред.

Нали не ще узнае никой

отвътре или пък отвъд стените тук,

че свързан съм с това момиче?

ЙОЗЕФ КЮНЕ

Да, имате ми думата.

Аз няма да ви навредя.

Единствено за помощ моля.

ПЪРВИ НАСТАВНИК

Сега ме разберете,

че повече не мога да говоря.

Аз моля, да ме чуете елате утре.

ЙОЗЕФ КЮНЕ

Ще дойда...

(Кюне излиза.)

ПЪРВИ НАСТАВНИК (сам)

Съдбата тъй жестоко ме наказва!

Жена си и детето изоставих,

защото чувствах ги като окови.

А пътят, сочен ми от суетата,

доведе ме тук, в Ордена духовен.

На любовта към хората се посветих

с възвишено звучащи думи.

Аз сторих го, ала с вината,

от извор на безлюбие струяща.

Разкриха ми се ясно

възвишените цели на Съюза.

Приеха ме във него

и дадоха ми строги правила.

Заставен бях да търся

себепознание, което инак

ми беше невъзможно

по друг път да постигна.

Когато после по съдбовна воля

застана моят син пред мен,

помислих си, че висши сили

ми предоставят милостиво случай,

за да изкупя аз греха си.

Отдавна знаех, че осиновеното дете на Кюне

е дъщеря ми, изоставена от мен. – – – –

Съюзът е пред гибелта си.

Смъртта си ще посрещне всеки брат

с увереност, че ще живеят тези цели, за които

живота си с готовност жертва.

Отдавна чувствам,

че за подобна смърт съм недостоен.

Така решението в мен назря

на Майстора да се открия и помоля

от Ордена да бъда отстранен.

И да се посветя желая

на моите деца,

така че още в настоящия живот

да изплатя частица от греха си.

Аз ясно виждам,

че не копнежът към бащата

сина доведе тук, при мен.

В туй вярваше доброто му сърце,

но водеха го кръвните му сили,

които със сестра му го обвързват.

Отслабени от бащината грешка

оказаха се другите ни кръвни връзки.

В противен случай нямаше монахът

напълно да ми го отнеме.

Така добре сполучи той,

че с брата и сестрата също

от мене ще се отчужди.

Така че нищо повече не ми остава,

освен да се погрижа,

децата истината да узнаят

и после примирено да очаквам

възмездие от силите, следящи

за дълговете ни в живота.

(Наставникът излиза.)

(След пауза в залата влизат Великият Майстор и Симон.)

ВЕЛИК МАЙСТОР

Във замъка ще трябва да стоите.

Откакто приказките за магия

разпространени бяха, всяка крачка,

направена навън, ще е опасна.

ЕВРЕИНЪТ

Наистина боли ме, като зная

как хората не могат да прозрат,

че аз желая само да помагам.

Посрещат те враждебно всичко,

за тяхно благо сторено от мен.

ВЕЛИК МАЙСТОР

Чрез милост на духовни сили който

се взира във човешките души,

той в тях ще види враговете техни,

опълчващи се срещу същността им.

Подготвената от врага ни битка

е образ само на война велика,

в която сила срещу друга сила

в сърцето постоянно се опълчва.

ЕВРЕИНЪТ

Мой господарю, казвате слова,

засягащи душата ми дълбоко.

Макар мечтател да не съм, когато

се скитам през поля и през гори,

пред мене често се явява образ,

на волята ми неподвластен,

подобно на видяното с очите.

Човешко същество пред мен застава.

Ръка с любов желае да протегне.

В чертите му е изразена болка,

каквато досега не съм съзирал.

Величието му и красотата

душевните ми сили завладяват.

Да коленича искам и смирено

изцяло аз да се отдам на него,

вестителя на други светове...

Но в следващия миг в сърцето пламва

гореща ярост и не мога вече

да овладея порива, запалващ

в душата ми ужасна съпротива...

И трябва да отблъсна аз ръката,

протегната към мене с толкоз нежност.

Додето разумът ми се възвръща,

сияещият образ избледнява.

Когато в спомените ми отново

застава изживяната картина,

в душата ми изплува мисъл,

разтърсваща сърцето ми дълбоко.

Усещам аз сега, че съм привлечен

от вашето учение, което

говори за духовно същество,

от слънчевото царство слязло тук,

човешки облик взело, пожелало

разбиране в човешките сърца.

Не мога да отхвърля красотата

на вашето учение, но също

не мога още да му се отдам.

В това духовно същество аз трябва

човешкия праобраз да позная.

Но съпротива в мене се надига,

поискам ли да го приема с вяра.

Тъй трябва в мен да изживявам битка,

на всяка външна битка първообраз.

Загадката, измъчваща ме тежко,

засяга моята житейска участ.

Ах, как възможно е да ви разбирам,

но с вяра да не мога да приема

каквото ми откривате сега?

Във вярност следвам примера ви аз,

но чувствам съпротива към целта

и първоизвора на този пример.

И ако тъй да се позная трябва,

съмнение поглъща всяка вяра,

че в този мой живот ще се открия.

И често ме изпълват страх и грижи,

че част от туй съмнение ужасно

в животи предстоящи ще премине.

ВЕЛИК МАЙСТОР

Симон, виденият от тебе образ

стоеше пред духа ми в пълен блясък,

когато ти тъй живо го описа.

И продължавайки да ми говориш,

пред погледа ми той се разшири

и аз видях неща, които свързват

човешката съдба с всемирни цели.

(Великият Майстор и Симон излизат.)

(След пауза в залата влизат двамата церемониалмайстори.)

ПЪРВИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР

Признавам искрено, мой скъпи братко:

за мен е непонятна благостта

на Майстора, щом виждам да се шири

несправедливостта на враговете.

Те не желаят да узнаят нищо

за нашите учения, но могат

пред хората да ги изобразяват

като дела на дявола и ерес. – – – –

ВТОРИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР

На Майстора ни благостта

от нашите учения извира.

Не можем като висша цел в живота

да проповядваме навред свободно

разбиране на всичките души,

лишавайки от него враговете.

Сред тях мнозина истински живеят

по примера възвишен на Христос.

Дълбокото значение и смисъл

на нашето учение остават

неразбираеми за много хора,

дори когато искат да го чуят

с обикновения си външен слух.

Спомни си, братко, как самият ти

със колебание и с неохота

духовен слух поиска да развиеш.

От нашия Учител ние знаем

как в бъдещето хората ще могат

чрез светлината на духа да виждат

свободно Слънчевото същество,

живяло някога в човешко тяло.

Със радост вярваме в това, защото

водачите си следваме във вярност.

Нали наскоро нашият водач

изрече тези много важни думи:

„Душите ви ще трябва да узряват,

щом искат те пророчески да видят

каквото в бъдеще ще се разкрие...

Но не мислете – Майсторът ни каза, –

че подир изпитанието първо

на вашите души, ще бъде факт

проглеждането в бъдещи епохи.

В прераждането щом се убедите,

ще дойде изпитанието второ,

отключващо ви личната измама,

така че светлината на духа

да може тя да помрачи за вас.“

Предупреди ни също нашият Учител:

„В молитвени спокойни часове

проучвайте измамата, която

като душевен демон се изправя

на пътя на духовния търсач.

А който ѝ се е поддал, ще иска

човешко битие да види там,

където дух единствено желае

в духовна светлина да се открие.

Ако желаете достойно вие

да възприемате с душевен взор

сияещата мъдрост на Христос,

от личната измама се пазете,

да не ви заслепи в мига, когато

помислите, че е далеч от вас.“

Когато сме наясно с тези думи,

ще изоставим грешната представа,

че в настоящето е толкоз лесно

приетите от нашите души

учения на друг да се предават.

Щастливи трябва да сме, че все пак

се срещат някои души, които,

макар и несъзнателно, приемат

зародиша за бъдещи животи.

Ала зародишът в човека може

да се окаже отначало враг

на силите, които те желаят

във себе си по-късно да приемат.

И семена на бъдеща любов

в преследващата ни омраза виждам.

ПЪРВИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР

Целта на истината висша може

да се разкрие в думи като тези.

Ала е трудно в днешни времена

живот в хармония със тях да водим.

ВТОРИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР

Пак думите на Майстора изтъквам,

че не е дадено на всички хора

за бъдещето отнапред да знаят.

Но трябва винаги да има хора,

които виждат бъдещите дни

и посвещават чувствата на сили,

които могат да освободят

от настоящето ни битието

и да го съхранят за вечността.

(Завесата пада, докато двамата церемониалмайстори са още в залата.)


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder