Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Трета картина

GA_14 Четири мистерийни драми
Алтернативен линк

ТРЕТА КАРТИНА

Стая в розовочервен основен цвят, приветливо настроение. Йохан пред един статив. Мария влиза по-късно; после духовните образи като душевни сили.

ЙОХАН

Мария замълча пред моята картина,

когато за последен път видя я.

Даряваше ми винаги преди

съкровища от мъдростта си

и вдъхновяваше ме да творя.

На мен самия колкото не вярвам

в изграждането на оценка

дали с изкуството си изпълнявам

каквото нашето духовно направление изисква,

на нея толкова се доверявам.

И чувам винаги духовните слова,

които, сила даващи ми, ме ощастливиха,

когато аз посмях картината да нарисувам.

Тя каза: „Можеш ти по този път

да предприемеш делото, което

душата вижда само във духа,

и на света да го разкриеш.

За тебе скрито няма да остане

как формите, приличащи на мисли,

материята овладяват,

и цветовете, сродни с чувства,

затоплят жизнената сила.

Ти можеш също царствата по-висши

с умението си да претвориш във образ.“

И като чувствах силата на тези думи,

на вярата аз плахо се отдавах,

че приближавам до целта,

посочена от Бенедикт.

Стоях аз често пред картината без смелост.

Понякога изглеждаше ми дързост,

а друг път невъзможно в цвят и форма

да претворя каквото моята душа съзира.

И често питах се как може битието на духа,

така далеч от земната сетивност,

открито само за очи на ясновиждащ,

да го разкриваме чрез средства,

принадлежащи на сетивния живот.

Но щом оставех личното встрани

и следвайки духовното учение блажен,

успявах да се пренеса

при творческите сили на света,

пробуждаше се вярата у мен в това изкуство,

което е наистина мистично,

каквото е и нашето изследване в духа.

Научих се със светлината да живея

и да познавам делото на светлината във цвета,

тъй както верен ученик на мистиката вижда

във царството без форми и без цвят

духовните дела и битието на душата.

И доверявайки се на такава светлина в духа,

добих способността да чувствам

с вълнуващото се море от светлина

и да живея с бликащия пламък на цвета,

предчувствайки царуващи духовни сили

във нематериалната светлинна дейност,

в изпълнения с дух живот на цветовете.

(Мария влиза, без да бъде забелязана от Йохан.)

Ала напусне ли ме смелостта,

за теб, приятелко, ще си помисля

и в огъня на твоята душа

ще пламне творческата радост

и в светлината ти духовна

мощта на вярата ще се пробуди.

(Той вижда Мария.)

О... ти си тук...

Нетърпеливо те очаквах,

ала не съм усетил близостта ти!

МАРИЯ

Аз трябва да се радвам,

че в работа те виждам тъй вглъбен,

че си забравил ти дори и мен.

ЙОХАН

Такива думи не изричай...

Ти знаеш, да творя не мога нищо,

ако не е от теб благословено.

Не съм създал творба, която

на теб да не дължа.

Пречисти ме във пламъка на любовта,

направи ме способен да откривам

разкриващото ти се в красотата.

Тя стопля, озарява битието

и изявява царството духовно.

Усещам, блика творческият извор

в душата ми от твоята душа.

И чувствам, вдигат ме криле високо

към висини духовни над Земята.

В душата ти живеещото любя,

обичайки, аз в образ го превръщам.

Да, само любовта поражда сили

в душата на художника и те

в творбите му живеят плодотворно.

Щом трябва от духовни ширини

като художник образи да внасям

в сетивността, чрез мене трябва

духът световен да се прояви,

а същността ми да му бъде инструмент.

Оковите на егоизма трябва

да разтроша, щом искам да представям

духовни светове, а не измамни

картини, плод на личната заблуда. – – – –

МАРИЯ

Ако от себе си извеждаш

праобраза на твоите творби,

а не чрез съзерцанието ми душевно,

тогава същността на красотата

могла би да въздейства по-единно

от дълбините на една душевност. – – – –

ЙОХАН

Бих гонил призраци на мисълта,

ако желая да измисля

какво е по-добро за мен:

дали духовното ти съзерцание

да въплътя в творби, или във мен

на творчеството извори да търся.

Не е възможно тъй да ги открия. – – – –

В душата бих могъл да се вглъбя,

да се открия аз в духа блажено.

В сетивността да се изгубя мога,

да следвам чудото на цветовете

и творческото дело да съзирам.

Ала ако самотен съм в душата,

каквото преживявам,

към творчество не ме подтиква.

Ако те следвам във световни висини,

съпреживявайки блажено

от теб съзираното във духа,

в духовното си виждане усещам

разгарящ се в душата огън,

разпалващ творческите сили в мен. – – – –

Желая ли на хората да кажа

какво в по-висши светове познавам,

с душата си да се издигна трябва

във сферите, където дух на дух говори.

Като художник трябва да намеря във творбата

сияещо въздействащия огън

върху човешкото сърце.

В картините си мога аз да влея

изливащото се в сърцето

като магически духовен пламък,

ако душата ми успее да почерпи

отпърво откровение духовно

от твоите сърдечни глъбини. – – – –

Прасили как сгъстяват се в копнеж,

творящи мощи как искрят духовно

и като богове се сътворяват,

когато вече чувстват те човека,

жадуващ битие – да схвана туй

помагаше ми по невидим начин

душата ти със благородна реч.

Опитвах в нежно етерно червено

на светове духовни да сгъстя

невидимото, чувстващ цветовете,

духовно озарени, как копнеят

да се съзрат в душите. Тъй говори

на моята приятелка душата,

тъй както и душевната ми същност,

от моите картини на сърцата.

МАРИЯ

Но помисли си, Йохан, че душата,

от другите души отделна, трябва

от праначалото да се развива

самостоятелно. Да, любовта

отделните души обединява,

без самобитността им да погубва.

Часът за изпитание настъпи:

ще трябва по духовната пътека

да предприемем следващите стъпки

за благото на всекиго от нас. – – – –

(Излиза.)

ЙОХАН

Какво приятелката ми изрече?

Звучаха думите ѝ непонятно!

Мария, трябва да те следвам аз!...

(Явяват се трите образа на душевните сили.)

ЛУНА

Ти себе се не можеш да намериш

във огледалото на някоя душа.

Мощта на същността ти трябва корен

да пусне във всемирните основи,

щом иска от духовни висини

в недрата на Земята красотата

да посади във истинския смисъл.

Да бъдеш себе си се осмели,

като душевна мощна форма

да служиш жертвено

на силите всемирни. – – – –

АСТРИД

По своя собствен път в света

не искай ти да се изгубиш.

Във слънчевите сфери

не могат хора да проникнат,

ако не пожелаят

от самолюбието си да се отърсят.

Ти приготви се да проникнеш

чрез земната любов

в сърдечни глъбини –

там зрее мирова любов. – – – –

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Не слушай ти сестрите.

В простори мирови те водят,

но земна близост ти отнемат.

Не виждат те как земната любов

чертите носи на всемирната любов.

В студа царува същността ѝ.

Отбягват силите им топлината

и искат хора да примамят

от дълбините им душевни

в студени висши светове.

(Завесата се спуска, докато Йохан, Филия, Астрид и Луна още стоят на местата си.)


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder