ДЕВЕТА КАРТИНА

Същата местност като във Втора картина. Йохан, по-късно Мария.

(От скали и извори звучи: „Човече, изживей се!“)

ЙОХАН

„Човече, изживей се!“

Аз търсех цели три години

от смелост окрилената душевна мощ,

която дава истина на тези думи, чрез които

човекът може да намери свобода,

избавящ се и побеждаващ:

„Човече, изживей се!“

(От скали и извори звучи: „Човече, изживей се!“)

Надига се в мен тази мощ и само леко

долавя я духовният ми слух.

Тя крие в себе си надежда, че растейки,

ще пренесе духа в човека

от тясно битие към мирови простори,

тъй както тайнствено се разширява

нищожно семенце, превръщайки се в дъб. – – – –

Във себе си да оживи духът успява

творящото във въздух и вода,

укрепващото земната основа.

Човекът може да обхване

каквото във стихии, в духове, в души,

във времето и вечността

е завладяло всяко битие.

Живее мировата същност в битието на душата,

когато коренѝ в духа такава сила,

която истина на думите придава:

„Човече, изживей се!“

 (От скали и извори звучи: „Човече, изживей се!“)

В душата ги усещам да звучат,

вълнуващи се, даващи ми сила.

Живее светлината в мен,

край мен виделина говори,

душевна светлина покълва в мен,

твори в мен мировият блясък:

„Човече, изживей се!“

(От скали и извори звучи: „Човече, изживей се!“)

Усещам сигурност навред,

където силата на думите ме следва.

На сетивата в мрака тя ще свети,

ще ме крепи във висините на духа.

С душевно битие ще ме изпълва

за всички времена.

Във себе си усещам мировото битие

и трябва да намеря себе си във всички светове.

Душевната си същност виждам

чрез личната ми сила оживена.

В самия себе си почивам.

Към изворите и скалите гледам –

езика на душата ми говорят те.

Намирам се пак в съществото, на което

донесох най-горчива мъка.

От него сам на себе си извиквам:

„Ще трябва пак да ме откриеш

и болките ми ти да облекчиш.“

Мощ светлината на духа ще ми дари

да изживея същността му в същността си.

О, думи на надеждата, от всички светове

изливате във мене сила:

„Човече, изживей се!“

 (От скали и извори звучи: „Човече, изживей се!“)

Оставяте ме слабостта си да почувствам

и ме поставяте пред най-възвишените цели.

Блажен аз чувствам творческата мощ

на висша цел в човешкото ми слабо същество.

От мен самия цел ще се разкрие –

за нея семето се крие в мен.

Желая на света да се отдам,

като живея собствената същност.

Изцяло да почувствам силата на думите,

звучащи отначало слабо в мен.

Те нека да са като животворен огън

в душевните ми сили по духовния ми път.

Аз чувствам мисълта ми как прониква

в дълбоко скрити глъбини в света

и как блестящо тя ги озарява.

Тъй действа силата на тези думи:

„Човече, изживей се!“

(От скали и извори звучи: „Човече, изживей се!“)

От светли висини сияе същество.

Усещам как криле

към него ме издигат.

Да се освободя желая като същества,

постигнали над себе си победа.

(От скали и извори звучи: „Човече, изживей се!“)

Аз виждам съществото,

желая в бъдеще да стана като него.

Духът ще се освободи във мен

чрез тебе, висша цел.

Аз искам да те следвам.

(Идва Мария.)

Пробудиха душевния ми взор

духовни същества, които ме приеха.

И виждащ във духовни светове,

усещам силата във същността си:

„Човече, изживей се!“

(От скали и извори звучи: „Човече, изживей се!“)

МАРИЯ

Душата ми насам ме тласна.

Можах да видя твоята звезда.

Сияе с пълна сила тя.

ЙОХАН

Аз тази сила в себе си изпитвам.

МАРИЯ

Тъй тясно свързани сме ние,

че вътрешният ти живот

в душата ми запалва светлина.

ЙОХАН

Мария, осъзнаваш ли

какво ми се разкри?

Човешко упование добих,

непоклатима сигурност спечелих.

Аз чувствам силата на думите, която

навсякъде ме води:

„Човече, изживей се!“

(От скали и извори звучи: „Човече, изживей се!“)

(Завесата пада.)