Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

12. ДОПЪЛНЕНИЕ

GA_326 Раждането на естествените науки
Алтернативен линк

ДОПЪЛНЕНИЕ

Позволете ми днес да прибавя към предидущите сказки някои данни на Духовната наука отнасящи се за човека, които, може би, са малко пресилени и имат за цел да покажат, кое е мястото на човека във вселената. Освен физическото тяло, което се явява първо на нашите погледи, духовното изследване поставя съществуването на едно етерно тяло или жизнено тяло, на едно астрално тяло и на една четвърта същност, Аза. Но да се изброяват просто така съставните части на човешкото същество не значи още да ги разбираме, защото всяка една от тях се намира в особено отношение със силите на вселената. Ако успеем да схванем тези различни отношения, ние ще видим тогава, кое е мястото на човека във вселената.

На пръв поглед, невъзможно е да различим тези четири елемента на човешката природа, докато те са интимно вплетени един в друг. Първо трябва да ги отделим и да проследим отношението на всеки един от тях със средата. За да ги изследваме, нека изходим от определена гледна точка, въпреки че тази гледна точка не е най-общата.

Първо да наблюдаваме периферния аспект на човека, външната граница на неговото тяло. На първо място ние намираме там сетивата. Без съмнение, не всички тези сетива се намират на повърхността; знаем, че някои сетива се намират под тази повърхност, във вътрешния организъм. Но, общо взето, даже тези сетива, които ни осведомяват за нашите вътрешни усещания, имат една изходна точка, макар твърде неопределена, разлята, във вътрешния слой на кожата. В общи линии ние намираме всяка дейност на сетивата на повърхността на тялото. За един сетивен орган като окото и ухото явно е, че впечатленията идват отвън. Това, което става в действителност, е безкрайно сложно, но явно е на пръв поглед, че едно такова сетиво като окото или като ухото възприема нещата чрез впечатления идващи от вън.

Но човекът е така поставен по отношение на земните предмети, че сетивните впечатления, които му идват от тези предмети, изхождат от една кръгообразна среда, която се простира хоризонтално около него; тези впечатления идват към него следвайки една хоризонтална посока; защото изглежда, че можем да възприемаме също и в други посоки, но на основата на това лежи една илюзия. Посоката, която следват всички наши впечатления, се свежда в крайна сметка до една хоризонтала и тази линия на хоризонталата е успоредна на Земята. И именно по тази линия възприятията идват към нас от вън, влизат в нас. Но какво донасяме ние от вътре срещу тях? Силата на мисленето, способността да образу-ваме представи. Опитайте се да си съставите един ясен образ за това, което става: когато моето око приема едно оцветено впечатление, това впечатление идва отвън; силата да си го представя идва от вътре. Аз виждам една маса; ако мога след това да си спомня за нея благодарение на моята представа, това се дължи на факта, че една сила е дошла от вътре. Ако си начертаем една схема за това, ще очертаем две стрели, едната за възприятието, насочена от вън навътре, другата за представата, отиваща от вътре навън.

Следователно, Вие си съставихте един образ, макар и приблизителен, за това, което възприемате при нормални условия. Вие получавате от всичко, което Ви заобикаля, впечатления на цвят, звук, топлина и пр.; възприемате ги по един точен начин и това правите да имат една ясна форма.

Явно е, всичко това се отнася за обикновените условия на човека върху Земята, както те съществуват обикновено в нашата епоха. Това е външната гледна точка. Но чрез Антропософията знаете, че съществуват други състояния на съзнанието, различни от тези, които са приспособени към човека на Земята и към неговия всекидневен живот.

Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съзнание. Към тази среда могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на душата; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят.

Това, което става под земната повърхност, има също така голямо значение за нашето устройство, както и това, което става в атмосферата, на повърхността. Атмосферата, която заобиколя Земята, е тази, която възприе ма и за която можем да имаме съзнание обикновено чрез способността да си образуваме представи, която иде срещу сетивните възприятия.

Ако проучим вътрешността на Земята, ще констатираме първо, че тя не е достъпна за обикновеното съзнание. Явно е, че може да се слезе в тази вътрешност до известна точка и да се наблюдават определени пластове както наблюдаваме повърхността. Но това е почти равносилно на факта да изучаваме човека по него вия мъртъв труп. Това, което можем да видим в един мъртъв труп, е, че всъщност той е престанал напълно да бъде човек. Това са само неговите смътни останки. И, ако размислим добре, можем даже да кажем, че това е отрицателният аспект на един човек. Кое прави, кое съставлява действителността на едно човешко същество? Това е животът, който се движи в него и към който се приспособени неговите кости, неговите мускули и пр. Това, което съставлява интимната истинност на едно живо същество, е че то притежава своята собствена костна, мускулна, нервна структура, притежава свое сърце, свои бели дробове и пр.. Напротив един мъртъв труп не отговаря вече действително на човека. Когато го гледам така, без живот, аз не виждам всъщност, за каква цел той би имал бели дробове, сърце и мускулна система. Неговите органи нямат вече смисъл; поради това именно те се разлагат. Те запазват за момент формата, която им е била наложена от живота; но всъщност един мъртъв труп не отговаря на тази истина; така както е той не може да съществува повече, той се разлага. Също така в земните пластове, където слиза геологът, не съществува една жива действителност, както не съществува такава и в мъртвия труп на човека.

Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия. От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме. Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре. В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.

Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет. Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина. Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна. А от определена гледна точка именно така е за човека. Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието. И това, което човекът може да възприема по този начин, то е металът съдържащ се в Земята с неговите обособявания.

Помислете за цялата тази металическа маса, която Земята съдържа. В атмосферата, която Ви заобикаля, Вие имате безброй впечатления идващи от различни предмети, камъни, растения, животни; а от вътрешността на земята към вас се издига също така възприятието на металите. Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел. на превод./. Тези имагинации непрестанно възлизат нагоре и проникват човека. Докато сетивните впечатления не идват по хоризонталата, тези металически радиации идват към нас отдолу. Ние не възприемаме тези минерали, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации. Човекът няма съзнателно възприятие за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното съзнание не е способно да съзерцава тези имагинации. Те потъват в чувството.

Представете си всичкото злато, което се намира в земните недра; то предава на вашето сърце смътното възприятие на заровеното в земята злато. Обаче този образ не е възприеман; отслабен, той се превръща в едно изцяло вътрешно усещане, в едно вътрешно впечатление, което човекът не може да изтълкува, а още по-малко да възприеме съзнателно. Същото е и за други органи. Например, бъбреците, когато те приемат впечатлението на всичката мед намираща се в Земята /Вероятно тук във френския превод има допусната някаква грешка, защото вместо "мед" стои думата "калай". А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на планетата Юпитер. Бележка на бълг. превод/. Това са несъзнателни впечатления, които се превеждат само в много общи чувства. Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно. От всичко това възниква само едно неясно впечатление. Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното възприятие, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята. Всъщност всеки един от нашите органи е един сетивен орган и когато го използуваме за друго нещо, поне когато изглежда, че е така, това е само чрез пълномощие; в действителност той е един истински сетивен орган. Всички органи, които човек притежава, му служат да възприема нещо. Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане.

Следователно ние имаме възприятието на металите. Нашият чувствен живот е този, който служи като колектор. Той е нашият вътрешен отговор на металическите радиации на Земята, както нашият живот на представите отговаря на впечатленията, които ни идват от заобикалящата среда.

Ако тези радиации на металите, ако тези впечатления идващи от металите упражняват по този начин едно влияние, което идва отдолу, ние сме подложени и на едно друго влияние, което идва отгоре, от космическото пространство излъчващо се от движението и формата на небесните тела. Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род съзнание, което също не съвпада с обикновеното съзнание, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съзнание; този път на тези впечатления отговарят "инспирации". Докато представата отговаря на сетивните впечатления, срещу това, което излъчват небесните тела ние препращаме една сила противоположна на сетивните впечатления идващи от звездите; това е силата на волята. Дълбоката природа на нашата воля бихме могли да я възприемем под форма та на инспирации.

Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието. Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата. Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира. Те са повлияни от действието, което възлиза от металите. Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието.

Всъщност човекът не знае, какво представлява в действителност силата на неговата воля. Например, той иска да протегне ръката си и да хване нещо с нея. Идеята може да бъде ясна в неговата мисъл. И на другия край на явлението той вижда изпълненото действие. Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища.

В нашето чувствуване, ние сънуваме, в нашата воля, ние спим. Но именно тази воля, заспала по отношение на съзнанието, ние протягаме към впечатленията излъчвани от звездите, както на сетивните впечатления срещупоставяме представата, на металическите влияния чувствата.

Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа. Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока. Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите. Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях. На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре. Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите.

Така, през време на нощния сън върху нас се упражняват силите, които действуват в отвесната посока, а не вън хоризонталната.

Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен. По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема. Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо. Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.

Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи. С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания. Той може да възприема различията между тях само ако се упражнява за целта и направи от това едно специално окултно изучаване. Това познание е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо. Днес човек не трябва да поставя това познание в служба на утилитарни цели. Защото ако той би поробил колкото и малко да е това познание за земните метали за практически цели, имагинативното познание би било веднага направено невъзможно. Това е едни космически закон.

Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал. Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела. Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични". И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня. В такова едно постоянно състояние се произвежда един вид трептене на физическото тяло и на етерното тяло, не зависимо от Аза и от астралното тяло. Те трептят свободно. И онези хора, които се използуват за откриване на металите, представят тази особеност.

Така, способността за чувствуване на металните залежи намиращи се в земята почива на известно патологическо разположение. Когато не се държи сметка освен за практически цели, хората не се занимават никак да знаят, дали тези индивиди се намират в пълно здравно състояние; те не обръщат внимание на средствата, чрез които се стига до целта. Но ако застанем на една вътрешна по-висша гледна точка, констатираме веднага, че винаги има нещо патологично при тези откривания на металите, които поставят човека във връзка, не само с неговата околна среда, чрез хоризонталното възприятие, но и с под почвата, където той не прониква копаейки дупки, а с цялото си същество. Следва много естествено, че това, което изворотърсачът може тогава да изрази, не се превежда по обикновен начин. Когато взема перо и пише нещо, той изразява течението на своите представи. Когато човек възприема металическите радиации на Земята благодарение на патологически състояния, той прибягва до друг начин на изразяване /мимоходом отбелязвам, че водата също може да бъде считана като един метал/. Тези лица могат да се обучават не само да възприемат несъзнателно, но също и в това, несъзнателни знаци да превеждат техните възприятия, например с помощта на една пръчка. Какво лежи на основата на това? Лекото отделяне, за което говорихме, между Аза и астралното тяло от една страна, физическото тяло и етерното тяло от друга страна; изворотърсачът не възприема само това, което го заобикаля, но чрез своето физическо тяло, превърнато по този начин в един сетивен орган, той възприема вътрешността на земята, без да има нужда да копае в нея дупки. Но когато възприема по този начин, той не може да се изрази на езика, който отговаря на обикновените представи. Той може да си служи само със знаци.

Също така човек може да се обучи да възприема впечатления, които ни идват отгоре надолу. Те имат друга вътрешна природа; те не отговарят на присъствието на метали; това са инспирации, които ни предават движенията или условията на звездите. В това патологично състояние, при което Азът е малко отделен от астралното тяло, човек може да възприема това, което му идва отгоре, както може да възприема това, което Земята съдържа. Тогава той възприема пулсациите на времето, това което царува над протичането на времето в света. Тогава неговият поглед прониква в дълбините на мировия живот, не само на миналия живот, но също и в някои събития, които не зависят от свободната воля на човеците, а необходимостта на света ги налага. Той прониква до известна степен в бъдещето. Такъв човек долавя законите на историята.

С това аз исках да Ви покажа, че човек може да разпростре силата на своето възприятие посредством някои патологични състояния. Той може да постигне това също поемайки нормалния, здрав път, този на имагинациите и инспирациите.

Какво точно значат в тази област "здрави" и "патологични" средства”? Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали? Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект. Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние. Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба. И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.

Именно това не трябва да става. Следователно, Вие ще ме разберете, когато казвам, че способността за възприемане на влиянията, които идват отгоре или отдолу, не трябва да бъде развита по един повече или по-малко болестен, анормален начин, защото от това може да се получи едно явно разрушително действие върху човешкия организъм. Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка. Когато това състояние се явява спонтанно, то е резултат на едно болестно разположение.

Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание. Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.

За да разберем например сърцето, трябва от една страна да имаме възприятието отвътре на земното злато, така както сърцето може да ни го предаде, и от друга страна трябва да възприемаме силата на волята, която отговаря на потока, който намиращото се на зенита слънце разлива върху нас; вътрешното възприятие на земното злато поражда в нас имагинацията, а възприятието на слънцето поражда испирацията. Тогава ние постигаме да познаем сърцето на човека. Същото важи и за другите органи. Ако иска да се научи да познава себе си, човек трябва да се обърне към Космоса.

Тук ние проникваме в една област, където връзката, която съединява човека с вселената, ни се явява още по -ясно отколкото можах да покажа това по-рано. Сказките, които завърших върху развитието на естествените науки, и особено вчерашната сказка, показват, че настоящата форма на тези науки позволява на човека да познае главно неживото, неодушевеното. Човек не познава себе си такъв, какъвто той е в действителност, той познава само своя мъртъв труп. Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу.

Това познание ще бъде тогава напълно съзнателно. В миналото то беше инстинктивно, защото астралното тяло се свързваше с етерното тяло по начин различен от днешния. Днес тези две тела са в такова отношение, че на човека е възможно да стане едно свободно същество на Земята. Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично познание: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето.

За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е. на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те. Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество. Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.

Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки. Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.

Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското познание.

Бихме желали да чуем химиците, физиците, физиолозите, лекарите, да говорят на езика на Антропософията. Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата напред; те ще успеят само да събудят противници. За да напредваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска наука, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи. Каква полза ще има, ако окачим на водорода или на кислорода едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования? Важното е да проникнем всецяло антропософските схващания; след това винаги ще можем да извлечем директиви във всички области на живота.

Изнасяйки този курс, в който бях помолен да опиша историческото развитие на научната мисъл, моето намерение беше да завърша това историческо изследване с един начин на познание, което може да даде практическите резултати. Защото необходимо е Антропософското Движение да стане плодотворно в различни области на човешката дейност.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder