Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Съдържание

GA_326 Раждането на естествените науки
Алтернативен линк

С  Ъ  Д  Ъ  Р  Ж  А  Н  И  Е

1. Предговор към първото френско издание

Опитностите на една личност, която е живяла в VІІ век преди нашата ера. Човекът е изгубил непосредственото чувствуване на природата, както е изгубил живото чувствуване на Логоса. Отношенията на човека с Вселената; трите фази на тези отношения.

2. Увод

3. СКАЗКА ПЪРВА

Николай Кузански и "братята на общия живот"-Съборът от Базел. Борбата против турците. "De Docta Ignorantia". Мастер Екхарт и опитността на нещото. Сигурността на математиката. Коперник.

4. СКАЗКА ВТОРА

Математическата мисъл. Вътрешният смисъл на трите измерения на пространството, някога жив, е станал отвлечен. Модерното математическо схващане няма вече своята изходна точка във вътрешната опитност на човека.

5. СКАЗКА ТРЕТА

Математическата мисъл. Вътрешният смисъл на трите измерения на пространството, някога жив, е станал отвлечен. Модерното математическо схващане няма вече своята изходна точка във вътрешната опитност на човек.

6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА

Птоломеевата система заменена от Коперниковата система. Джордано Бруно, прехода между двете схващания. Нютон и Бъркли; тяхното становище по отношение на понятията за време, пространство и пр., и по отношение на смятането с безкрайно малките величини.

7. СКАЗКА ПЕТА

Джон Лок и разликата между първичните качества и вторичните качества. Произволността на тези разлики. Мислите изгубвайки тяхната връзка с външния свят, получава се чувството на несигурност и относителност.

8. СКАЗКА ШЕСТА

Върху каква действителност почиват фактически първичните качества и вторичните качества. Посоката на височината и разликата между човека и животното. Гьоте и неговото чувство за целостта на човешкото същество.

9. СКАЗКА СЕДМА

Съвременният човек няма вече вътрешната опитност за тежестта, движението, скоростта, които са станали чисто физически явления. Опитността за течностите, която етерното тяло предаваше, е заменена от закони те на химията. Теория на относителността.

10. СКАЗКА ОСМА

Последните проблясъци на древната наука на посвещението през средновековието. Йоханес Скотус Еригена. Вътрешното възприятие на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното тяло и на Аза е било овътрешнено от психологията. Закъснели свидетели: Парацелзий и Яков Бьоме. Ятрохимическата школа. Виталистичната идея. Механистичната теория.

11. СКАЗКА ДЕВЕТА

Настоящ разрив между външната наука на природата и вътрешната наука на човека. Как да внесем отново живот в идеята, която си съставяме за физическите явления. Неодушевената природа съставлява едно край но състояние на живота; етерната природа съставлява неговото начално състояние.  Една незаконородена наука: физиология. Мисията на една Антропософска наука.  Модерната техника и изследването на Духа.

12. ДОПЪЛНЕНИЕ

Възприятие; хоризонтална посока; представата. Как възприемаме вътрешността на Земята. Възприятието на различните метали; посоката отдолу нагоре; "имагинациите". Възприятието на звездите; посоката отгоре надолу; "инспирациите". Здрави и патологични средства на възприятие. Имаме ли право да използуваме за утилитарни цели патологични състояния на възприятието?  Целите на Антропософията. 

* * *

Настоящият труд e част от серията цикли от сказки, държани от Рудолф Щайнер пред вътрешния кръг на членовете на Антропософското Общество. Това Общество има като задача изучаваното на учението на Духовната Наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/. Това изучаване продължава и Свободният Университет на Духовната Наука, който има своя център при Гьотеанума в Дорнах.

Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за ползуване от членовете на Свободния Университет на Духовната Наука. Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната наука. Тези основи са достъпни за всеки човек в книгите на Рудолф Щайнер, списъкът на които ще се намери в края на този том.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder