Рудолф Щайнер за публикуването

на записи на лекциите

Из автобиографията на Рудолф Щайнер „Моят жизнен път“ (1925, GA 28, гл. 35)

Резултатът от антропософската ми дейност е представен, първо, в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в ред лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно ползване и разпространение само сред членовете на Теософското (по-късно Антропософско) общество. Това бяха записки, повече или по-малко удачно направени по време на лекциите, които поради липса на време, не бяха проверени от мен. Бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово, но членовете на обществото пожелаха да имат лекциите в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал време да ги прегледам, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува уговорката „само за членове на Антропософското общество“. Сега това ограничение е отпаднало вече повече от година.

Тук в моята „автобиография“ е необходимо преди всичко да отбележа, как моите книги и тези частни издания се включват в това, което разработих като антропософия.

Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател. В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като познавателен стремеж в нашата епоха. В тези книги е намерило отражение всичко, което се е формирало в мен благодарение на „духовното съзерцание“ и стана сградата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.

Наред с изграждането на „антропософията“ и служенето единствено на това, което се появяваше в резултат на съобщаването на сведенията от духовния свят на днешния общообразован свят, се появи и друга повеля – пълно удовлетворяване на разкриващото се като душевна потребност, като копнеж по духа сред членовете на Обществото.

Най-силно желание сред тях имаше да се запознаят с тълкуванията на евангелията и библейските събития в светлината на антропософията. Те желаеха да слушат лекции за тези откровения, дадени на човечеството.

Тъй като се водеха закрити лекционни курсове в духа на желанието им, беше необходимо да се отчете и едно друго обстоятелство. На тези лекции можеха да присъстват само членове, вече запознати с основите на антропософията. Към тях можех да се обръщам като към хора, напреднали в областта на антропософията. Начинът на водене на закритите лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, предназначени за широк кръг читатели.

В тесен кръг можех да говоря за някои неща по различен начин, отколкото трябваше да го правя, ако от самото начало те бяха предназначени за публично представяне.

Тази двойственост, възникнала в резултат на съществуването на открити и закрити публикации, е произлязла от два различни фактора. Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен. Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество. Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и живото участие във всичко чуто, се отразява на начина на водене на лекциите.

В тях няма нищо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. И дума не може да става за някакви отстъпки в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото. Читателят на частните издания може напълно да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Затова стана възможно без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.

Право на съждения относно съдържанието на тези частни издания, разбира се, може да се признае само на този, който е запознат с предпоставките за подобно съждение. А предпоставките за повечето от тези издания са минимум антропософски познания за човека и космоса, доколкото тяхната същност се разглежда в антропософията, а също и съдържащото се като „антропософска история“ в съобщенията от духовния свят.