Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час

GA_245 Указания за езотеричното обучение
Алтернативен линк

Обяснения в езотеричните часове

Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905

Единствени бележки на един езотеричен час написани от Рудолф Щайнер[1]

Мантрата:

Strahlender als die Sonne

Reiner als die Schnee

Feiner als der Äther

Ist das Selbst,

Der Geist in meinem Herzen

Dies Selbst bin Ich,

Ich bin dies Selbst.

*

По-сияйно от Слънцето,

По-чисто от снега,

По-фино от етера

Е Себето,

Духът в сърцето ми.

Това Себе съм Аз,

Аз съм това Себе.

Тази мантра всяка сутрин ни издига до нашия висш Аз. Такива стихове не са произволно измислени от някоя личност, а са извлечени от духовния свят. Затова в тях се съдържа много повече, отколкото обикновено се вярва. За тях се мисли по правилен начин, ако се предпоставя, че човек никога не може напълно да изчерпи тяхното съдържание, а колкото повече се задълбочава в тяхната същност, винаги намира още нещо в тях. Ето защо от Езотеричната школа могат да се дадат само единични указания за това, как да се търси тяхното съдържание. Няколко такива указания ще бъдат дадени както следва:

Strahlender als die Sonne – По-сияйно от Слънцето

Човек вижда заобикалящите го предмети само когато те са осветени от Слънцето. Онова, което ги прави видими, са отразените от тях в окото на наблюдателя слънчеви лъчи. Ако нямаше светлина, обектите нямаше да са видими. Чрез тази външна светлина стават видими само предметите на физическия свят. Една светлина която е «по-сияйна от Слънцето» трябва да свети на човека, за да вижда той душевните и духовните същества и неща. Тази светлина не идва от някакво външно Слънце. Тя произтича от светлинния извор, който ние запалваме в самите себе си, когато потърсим и намерим вътре в душите си висшето, вечното Себе. Висшето Себе е от друг произход, различен от произхода на низшето Себе. Низшето Себе възприема всекидневното обкръжение. Ала това, което се намира в това всекидневно обкръжение, някога е възникнало и един ден ще премине. Ето защо и нашите възприятия от него имат само временна стойност. От такива възприятия и от мислите относно тях се изгражда нашето преходно Себе. Всички неща, които стават видими поради Слънцето, някога не са съществували и някой ден отново няма да съществуват. Слънцето също се е появило в дадено време и също ще изчезне някога. Душата обаче съществува затова, за да познае вечното в преходните неща. Когато самата Земя вече няма да я има, душите, които са я населявали, още ще съществуват. И онова, което тези души са преживели на Земята, ще го отнесат другаде като спомен. Както ако някой ми направи някакво добро. Постъпката преминава, ала това, което той е посадил в душата ми, остава. И връзката изтъкана от любов, която така ме е свързала с него, не преминава. Всичко, което преживяваме, винаги е източник на нещо трайно в нас. По този начин самите ние извличаме трайното от нещата и го пренасяме във вечността. И когато един ден хората бъдат пренесени на съвсем друга сцена, те ще отнесат със себе си това, което са събрали тук, и техните дела в новия свят ще бъдат изтъкани от спомени за стария свят. Защото няма семе, което да не дава плод. Ако с някого ни свързва любов, тогава тази любов е семе и ние ще изживяваме плода през цялото бъдеще, като завинаги останем свързани с такъв човек. Така в нас живее нещо, което е преплетено с божествената сила, която свързва всички неща заедно във вечната тъкан на Вселената. Това „нещо“ е нашето висше Себе. И то е «по-сияйно от Слънцето». Светлината на Слънцето осветява човека само отвън. Моето душевно Слънце осветява отвътре. Затова то е по-блестящо, по-сияйно от Слънцето.

Reiner als der Schnee - По-чисто от снега

В себе си всяко нещо е чисто. То става нечисто само когато се съедини с нещо, което не би трябвало да се съедини с него. Водата сама по себе си е чиста. Мръсното, което се съдържа във водата, също би било чисто, ако беше само, ако не би се съединило по неправилен начин с водата. Въгленът сам по себе си е чист. Той става нещо мръсно, ако по неправилен начин се съедини с водата. Когато водата заеме собствената си форма в снежните кристали, тя отделя от себе си всичко, което неправилно се е съединило с нея. Така и човешката душа ще стане чиста, ако тя отдели всичко, което по неправилен начин се е съединило с нея. А към нея принадлежи божественото, непреходното. Всеки идеал, всяка мисъл за нещо велико и красиво принадлежи на вътрешната форма на душата. И когато тя медитира върху такива идеали, върху такива мисли, тогава пречиства себе си, както водата се пречиства, когато се превърне в снежни кристали. И понеже Духът е по-чист от всяко вещество, така и «висшето Себе» т.е. душата, която живее във висините, е «по-чиста от снега».

Feiner als der Äther – По-фино от етера

Етерът е най-финото вещество. Обаче всяко вещество все пак е по-плътно по отношение на душата. Не плътното е трайното, а «финото, ефирното». Камъкът, който считаме за вещество, отминава като вещество. Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава. Бог е мислил тази мисъл и от нея е направил твърдия камък. Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога. Всички неща са такива сгъстени мисли на Бога. «Висшето Себе» обаче разтапя всички неща и тогава в него живеят Божиите мисли. И щом като Себето е изтъкано от такива Божии мисли, тогава то е «по-фино от етера».

Der Geist in meinem Herzen - Духът в сърцето ми

Човекът е разбрал нещо само тогава, когато го е схванал със сърцето си. Умът и разумът са само посредници за възприятията на сърцето. Чрез интелекта и разума ние проникваме до Божиите мисли. Но когато вече така имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме. Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща. Това съвсем не означава, че той безкритично трябва да привързва сърцето си към всичко, което среща, защото нашето преживяване първоначално е измамливо. Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи. Тогава самата тя втъкава божественото в нещата.

*

Нека участниците в Школата да използват някои от своите свободни минути през деня, за да свързват такива мисли с божествените мъдри слова, които са ни дадени от посветените вследствие на неизмеримо голям жизнен опит. Никога да не мислят, че напълно са разбрали една такава сентенция, а винаги да предпоставят, че в нея се крие много повече, отколкото вече са открили. С такава нагласа човек постига чувството, че във всяка истинска мъдрост се намира ключът към безкрайността и чрез такава нагласа той се свързва с безкрайността.

*

Не е въпросът да се медитира върху много изречения, а да се остави малкото отново и отново да живее в притихналата душа.

По време на медитацията човек не трябва да спекулира, а спокойно да остави да му въздейства съдържанието на изреченията, върху които медитира. Извън медитацията обаче, в свободните моменти през деня, трябва да се връща към съдържанието на изреченията и да види какви размисли може да извлече от тях. Тогава те стават жива сила, която навлиза в душата и я прави силна и могъща. Защото когато душата се свърже с вечната истина, самата тя живее във вечното. А когато душата живее във вечното, тогава висшите същества имат достъп до нея и могат да вложат в нея своята собствена сила.

[1] Това е единственият записан от самия Рудолф Щайнер езотери-чен урок. Записката е била направена за госпожа Анна Вагнер в Лугано, която не е могла да присъства на урока. Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щай-нер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество. В оригиналния английски текст тя гласи:

«More radiant than the sun

Purer than snow

Subtler than the ether Is the Self

The Spirit og my heart.

I am this Self This Self am I.»

и съществува на много езици. Трябва да се приеме, че преводът на немски е направен от Рудолф Щайнер. По-късно той замества тази медитационна формула със създадената от самия него: «В чистите лъчи на светлината заблестява Божеството на света... »

 


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder