Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

За дните на седмицата

GA_245 Указания за езотеричното обучение
Алтернативен линк

ЗА ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА

Човек трябва да обърне внимание и да положи грижи за известни душевни процеси, които той обикновено изпълнява безгрижно и невнимателно. Съществуват осем такива процеса.[1]

Най-добре е, разбира се, в началото да се предприеме само едно упражнение в продължение например на осем или четиринадесет дни, след това второто и т.н.; после отново да се започне отначало. Най-добре е, в това време осмото упражнение да се прави ежедневно. Тогава постепенно се постига правилно себепознание и човек също вижда какъв напредък е направил. По-късно - започвайки например от събота - може всеки ден да предприема по едно упражнение в добавка към осмото с трайност около пет минути, така че съответното упражнение винаги да попада в един и същи ден. Значи в събота се прави мисловно упражнение, в неделя упражнението за съждението, в понеделник за говора, във вторник за постъпките, в сряда за гледището и т.н.

СЪБОТА

Вниманието да се насочи към представите (мислите). Да се мислят само значими мисли. Постепенно човек да се научи да различава в своите мисли същественото от несъщественото, вечното от преходното, истината от самото мнение.

Да се опитва при слушане речта на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).

Това е тъй нареченото:

«правилно мнение».

НЕДЕЛЯ

Дори за най-незначителните неща да се взема решение само след основно и цялостно обмисляне. Всяко необмислено поведение, всяка безсмислена проява да се отстранява от душата. За всичко човек винаги да има добре претеглено основание. Непременно да изостави всичко, което не му се налага от някакво важно основание.

Ако е убеден в правотата на едно взето решение, непоколебимо да се придържа към него.

Това се нарича

«правилно съждение»,

което е независимо от симпатия и антипатия.

ПОНЕДЕЛНИК

Говоренето. Само което има смисъл и значение да излиза от устата на този, който се стреми към по-висше развитие. Всяко говорене за самото говорене - например за убиване на времето - е вредно в този смисъл.

Обикновеният начин на разговор, където всичко се говори безразборно, да се отбягва. При това човек не бива да се отказва от общуване със своите ближни. Точно при общуването говоренето постепенно трябва да се развие и да добие смисъл и значение. Човек да разговаря с всеки, но всяка дума и всеки отговор да са обмислени във всяко отношение. Никога да не се говори без причина! Охотно да се мълчи. Да се опитва да се говори нито прекалено много, нито прекалено малко. Най-напред спокойно да се изслушва и тогава казаното да се премисли и да се преработи.

Това упражнение се казва още

«правилното слово».

ВТОРНИК

Външните действия. Те не бива да пречат на нашите ближни. Когато човек получи подтик да действа отвътре, от своята съвест, трябва грижливо да прецени как най-добре може да осъществи този подтик за доброто на обществото, за трайното щастие на хората, за вечното.

Където човек действа сам - по собствена инициатива, - предварително до най-малките подробности да прецени въздействията от това поведение.

Това се нарича

«правилното дело».

СРЯДА

Подреждането на живота. Да се живее природосъобразно и духовносъобразно; човек да не се оставя да бъде погълнат от външната суета на дреболиите в живота. Да се отбягва всичко, което внася безпокойствие и бързане в живота.

Нищо да не е прибързано, но също и да не е лениво. Животът да се разглежда като поле за работа и средство за развитие нагоре, и съобразно с това да се действа.

В това отношение се говори също за

«правилно гледище».

ЧЕТВЪРТЪК

Човешкият стремеж. Човек да внимава да не върши нищо, което не е по силите му, но също така да не пропуска нищо, което се намира в неговите сили и възможности.

Да гледа отвъд ежедневното и моментното и да си поставя цели (идеали), свързани с най-висшите задължения на едно човешко същество. Например с оглед предписаните упражнения да се стреми да се развива така, че след това да може да помага и съветва своите ближни, макар може би не в непосредственото бъдеще.

Това може да бъде обобщено така:

«Всички предшестващи упражнения да бъдат превърнати в навик».

ПЕТЪК

Стремежът възможно най-много да се научи от живота.

Нищо да не минава покрай нас, без да стане повод за събиране на опитности, полезни за живота. Ако човек извърши нещо неправилно или несъвършено, това да стане причина по-късно да направи подобно нещо правилно и съвършено.

Когато човек вижда действията на другите, нека ги наблюдава с подобна цел (но не с безсърдечен поглед). Да не върши нищо, без да погледне назад към минали преживявания, които могат да му бъдат в помощ при взимане на решения и в работата.

Човек може много да научи от всеки друг човек, също и от децата, ако наблюдава с будно внимание.

Това упражнение се нарича

«правилната памет»,

което ще рече спомняне за наученото, за преживените опитности.

РЕЗЮМЕ

От време навреме да се обръща погледът навътре, макар само за пет минути на ден по едно и също време. При това човек да потъне дълбоко в себе си, да се съветва със себе си, да проверява и изгражда своите принципи в живота, мислено да преглежда своите знания - също и обратното: своите незнания - да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на живота, да осъжда своите грешки и несъвършенства; с една дума: да се стреми да открива съществените, непреходните неща, да се залови сериозно с подходящи цели, например да придобие определени добродетели. (Да не изпада в грешката да си мисли, че е извършил каквото и да било добре, а непрекъснато да се стреми по-нататък към най-висши образци.)

Това упражнение също се нарича

«правилната съзерцателност»

[1] За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива. Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч. № 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч. № 114, 1977, 3 лекция.

 


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder