Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година

GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Алтернативен линк

Разглеждане на кармата

от гледна точка на непосредствения човешки живот

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 4 май 1924

След като разгледахме редица кармически взаимовръзки, проявени в историческото развитие на човечеството и след като чрез тези разглеждания видяхме, как едно или друго нещо се прелива от един земен живот в следващия земен живот, сега ще преминем към разглеждането на кармическите връзки още от една друга гледна точка, от онази гледна точка, която, бих искал да кажа, ни води още повече в непосредствения човешки живот. Защото разглеждането на кармата има действителна стойност, само ако това разглеждане може да се влее в нашия жив етос, в цялото устройство на нашия живот и душа. Така че, заставайки като човек в живота и в света, чрез кармическото разглеждане ние можем да изпитаме навлизането на сили и същевременно задълбочаване на живота ни. Животът има много загадки, но не всички загадки би трябвало да останат неразрешени. Защото чрез това човекът постепенно би бил откъснат от собственото си същество. Без сам да познава загадките на човешкото същество, той би преживявал своето съществуване като едно несъзнателно същество. Но задачата на човека е да става все по-съзнателен и по-съзнателен. Той може да постигне това само тогава, когато до определена степен действително може да прозре онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух. И понеже кармата е съставна част на целия наш живот и на цялото наше съществуване, самопонятно е, че разглежданията на кармата се явяват непосредствени разглеждания за основата на нашия човешки живот.

Но да се предприемат кармически разглеждания с тяхното непосредствено приложение в живота е изключително трудно точно за настоящото човешко съзнание. Защото всяко, годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме поставени ние самите, изисква да можем да застанем много, много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за едно съзнание, което израства от съвременните условия на живота, от съвременните условия на възпитанието.

Съществуват толкова много неща в съвременните условия на живота, в които е поставен човекът и които закриват кармическите връзки, правят ги невидими. Така че е извънредно трудно да насочим макар до известна степен поглед върху това, което прави живота обясним от гледна точка на кармата, на съдбата.

Съвременният човек много малко е способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго. Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си. И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си. Нека само помислим, мои мили приятели, как стои често въпросът със задълбочаването на антропософския живот. Някой, който в течение на своя живот е влязъл в антропософското движение, ще си каже: - Когато бях още извън това движение, аз имах тези или онези отношения към живота, които приемах като нещо, което беше вътрешно свързано с мен. Аз ценях това или онова, вярвах, че това или онова е необходимо за живота. Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше. Сега се свързах с антропософията. Много от гореизброените неща престанаха да съществуват. Аз излязох от старитe взаимовръзки; или поне тези стари връзки не са вече така ценни за мен, както бяха по-рано. Също и някои неща, които по-рано вършех, ми станаха противни. Аз не ги считам вече за нещо, с което всъщност бих искал да бъда свързан. -

Но след като човек е направил такъв преглед на своя живот, ако размисли по-нататък върху това, какво е заменило предишното съдържание на неговия живот, той много лесно ще открие, че всъщност неговият егоизъм не е намалял. Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го поставя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщност неговият егоизъм се е увеличил. Всъщност той сега обръща много повече внимание върху начина, по който е устроена неговата душевност. Всъщност сега той много повече пита, отколкото е питал по-рано: - Какво впечатление ми прави другият? -

По-рано той е приемал с известна самопонятност това, което някой друг човек до него е извършил. Сега вече не го прави. Сега той се пита за впечатлението, което другият му прави. Или пък, по-рано в живота е стоял в някакви отношения, които са били напълно приемливи за него. Изпълнявал е своите задължения и т. н.. Сега тези задължения му стават противни, сега би искал да се освободи от тези задължения, защото счита, че те не са достатъчно духовни и т. н.. Така именно духовният стремеж сред антропософията много лесно води до един вид егоизъм и до това, човек да приеме себе си много, много по-сериозно отколкото по-рано.

Обаче цялата работа почива на това, че в такъв случай не е настъпило разширение на жизнените интереси насочени навън, а жизнените интереси са се насочили навътре. Аз често пъти съм споменавал, че онзи, който действително се враства, който истински се враства в антропософския живот, не намалява своя интерес към външния свят, а точно благодарение на антропософията проявява повече интерес към този външен живот, така че всички външни същества започват да му стават безкрайно интересни, започват да добиват по-голяма стойност за него. Но за това е необходимо човек да не се оттегля от външния живот, а да вижда духовното във външния живот.

Без съмнение, тогава се явяват някои неща, които по-рано човек не е забелязвал. Но човек трябва да има също и смелостта да забелязва тези неща, а не да гледа настрана, без да им обръща внимание. За кармическото разглеждане на живота е абсолютно необходимо, човек да усвои известна дарба да излиза вън от себе си, да се потапя в другите. Естествено това е особено трудно, когато другият става оръдие за кармическо изкупление в живота, което е неприятно или може би даже болезнено. Но без човек да може да излезе извън себе си дори и във връзка с нещата, които за него са неприятни или болезнени, не е възможно едно кармическо, едно истински валидно кармическо разглеждане на живота. Защото помислете само какви условия съществуват в света, за да възникне кармата.

Ние стоим вътре в определен човешки живот. В този човешки живот вършим, мислим и чувстваме едно или друго нещо. Ние влизаме в отношения с хора и вътре в тези отношения се разиграва това или онова. Ние мислим, чувстваме, искаме, вършим тези неща, които изискват кармическо изравняване. Създаваме си отношения с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне. Разгледайте веднъж човешкия земен живот от тази гледна точка и след това вижте, че в края на този земен живот човекът минава през вратата на смъртта и отива в духовния свят. Сега той живее вътре в духовния свят. Но в духовния свят не е както във физическия свят. Във физическия свят вие стоите извън другите хора. Вие стоите вън и по отношение на тези, с които човешки сте близки. Винаги между двама души във физическия свят се намира най-малкото въздух, а при всеки един човек и неговата кожа. Следователно във физическия свят, колкото и хората да са близки един с друг, в известен смисъл могат да се затворят вътре в самите себе си.

Обаче това не е възможно, когато човек е минал през вратата на смъртта и живее в духовния свят. Вземете един очебиен случай. Направили сте някому нещо, което изисква кармическо изправяне. Вие живеете с него по-нататък, след като и двамата сте минали през вратата на смъртта. Тогава вие живеете в другия човек, не чрез вашата добра воля или благодарение на вашето вътрешно съвършенство - следователно не живеете само в себе си, но действително и в другия човек. Вие живеете в него по принуда, ако мога така да се изразя.

Представете си /виж рис. стр. 103/, че човекът А и човекът В минават през вратата на смъртта. Те се намират след това в духовния свят. В и А се срещат в духовния свят. Докато тук на Земята В е живял в себе си и А е живял в себе си, сега А живее също така в В, както и в себе си и В живее в А, както живее и в себе си. В духовния свят хората живеят напълно едни в други, а именно носени от онези сили, които са се натрупали в земния живот. След смъртта ние не влизаме в отношение с какви да е хора, а с онези хора, с които на Земята сме си създали отношения в доброто или в злото. Но тези отношения ни дават възможност не само да не живеем само в себе си, а да живеем и в другия.

antroposofiq_GA_236_05.jpg?fbclid=IwAR1E

Сега представете си, че сте сторили нещо на някой човек, или да речем Б е сторил нещо на А, което изисква кармическо изравняване. След като е минал през вратата на смъртта, пребивавайки в духовния свят между смъртта и едно ново раждане В живее в А. Той изживява, онова, което е сторил на А, изживява го вътре в А. И в това живеене извън себе си В предизвиква да се случи именно кармическото изравняване. Следователно онова, което трябва да стане като кармическо изравняване в един следващ земен живот чрез човека А, вие сам го причинявате, като в духовния свят живеете вътре в А. Само благодарение на това, че после човекът А слиза отново във физическия свят, той върши това, което всъщност вие сте вложили в него и което се превръща в негово действие. И тогава в следващия земен живот той идва към вас с това, което вие самите искате да си сторите чрез него.

Следователно когато в един следващ живот някой друг човек ми стори нещо като кармическо изравняване, това означава, че през времето, когато съм се намирал в него в периода между смъртта и едно ново раждане, аз самият част по част съм вложил в него всичко това. Тогава то не е негово дело, а се превръща в негово дело, когато той идва в един земен живот. Така че, условията на кармата в протичането на световния ход са онези, които съществуват чрез живеенето един в друг на кармически свързаните хора в периода между смъртта и едно ново раждане.

Когато разглеждаме обикновения земен живот, ние всъщност не виждаме твърде дълбоко в него. От другия човек ние възприемаме съзнателно наистина извънредно малко неща. Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас. Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин. Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси. Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му. Поради това аз съм третиран по един определен начин от него. Но това третиране може да бъде такова, че то да бъде изправено по някакъв начин кармически едва в следващия живот. То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване.

Но аз мога да бъда третиран по напълно подобен, може би по същия начин от даден човек, в когото в живота между смъртта и едно ново раждане съм посадил част по част това, което предизвиква това третиране.

Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора. Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщност днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно. В живота трябва просто отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по отношение на някой човек да имаме чувството: - Този човек върши против тебе това или онова от омраза; - а при друг човек да имаме чувството: - този човек трябва да направи нещо против теб, защото той просто не може другояче. - Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така.

Това чувство, което във фактите на живота трябва да бъде различавано по един фин начин, трябва отново да стане нещо общо за всички хора. Това чувство ще предаде на живота много нюанси, които са извънредно важни в живота.

А към това се прибавя и нещо друго. Вие лесно ще се съгласите, че човекът влиза в отношения с други хора и че с тези отношения е свързано нещо, което не го интересува по същия начин така, както самите тези отношения. Искам да ви представя един съвсем очебиен случай. Представете си, че влизате в едно общество, - не искам да кажа в Антропософското общество, него аз изключвам поради причини, които стават ясни още в течение на тези лекции върху кармата, - но влизате в едно общество. Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в това общество, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармични отношения, вие трябва да приемете всичко останало от това общество. Докато кармически е важно само отношението към този човек, вие приемате и всичко друго, което намирате в това общество, и което може да дойде насреща ви чрез хората, намиращи се в него.

Тук работата се касае за факт, който ние също трябва да знаем: Животът застава така срещу нас, че в себе си проявява нюансирани по най-различен начин отношения, и те стоят непосредствено едни до други - от най-безразлични отношения до отношения, имащи най-дълбоко значение.

Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия. Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи. Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, преди да стигнете до него. Следователно вие минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек. Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.

antroposofiq_GA_236_06.jpg?fbclid=IwAR1E

Действително може да бъде така, че това, което е кармически важно в някои човешки взаимоотношения в живота, да се явява като едно малко възвишение до гигантски планини, които обаче имат по-малко значение. Малкото възвишение обаче се проявява в неговото истинско значение едва пред едно одухотворено разглеждане. Наистина е така, че събитията, които настъпват в нашия живот, ни причиняват много, много илюзии, измами. Ние не можем правилно да ги оценим, когато взимаме под внимание само един земен живот. Когато на заден фон разгледаме други земни съществувания, едва тогава можем правилно да оценим един земен живот с неговите събития.

Като пример бих искал да спомена още нещо. Нали в наше време са се появили знаменити личности. Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности. И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота. И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното. Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд.

До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала». Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал. И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък.

Виждате следователно, че човек трябва да развие поглед за онова, което може да бъде извънредно важно при едно същество, именно при един човек. Има хора, при които характерното е лицето. Но има също хора, при които характерното съвсем не е лицето, а са ръцете; и от лицето не можем да прозрем нищо, а само нещо от ръцете. Когато преминем от индивидуалното към общото, тъкмо при примера, който приведох, тогава, бих искал да кажа, можем да напипаме с ръце, как стои работата. Именно при така устроените алхимици от Средновековието беше характерно това, че те трябваше да развият извънредно голяма сръчност на ръцете.

В предишните лекции аз изнесох тук, как от това, което човек има като глава, не остава вече нищо. Но това, което той има в своя останал организъм, то се отпечатва после в главата. Когато обаче човек е дете, цялостното му изграждане произхожда от главата. Именно такива изразителни органи, като ръцете, се изграждат според най-интимните импулси на главата. Можем направо да очакваме, че при някого, който е работил, както работят именно алхимиците, нещо особено характерно ще се прояви или в ръцете или в краката. Но всичко това трябва само да покаже, колко важно е да вземем точно това като съществено и да считаме като несъществено нещо, което в света на сетивата често пъти се явява като най-нагледното, като най-същественото, като най-великото и т. н..

Казах, че в наше време са се явили някои забележителни личности, които стоят пред нас, без човек да може да обхване взаимните връзки. Важното тогава е, именно при такива личности да можем да обърнем внимание на онова, което е очебийно при тях, значително. Това, че някой става велик художник например, е нещо, което не е необходимо да е обусловено в неговата карма. Обаче какво върши той в своето изкуство, как постъпва в своето изкуство, това е нещо, което е особено обусловено в неговата карма. Така например неща, които, бих казал, всъщност правят живота поетичен, се разкриват именно в едно кармическо разглеждане.

Виждате ли, човек може да погледне към минали земни съществувания на един човек. В дадени моменти те хвърлят забележителна светлина върху настоящия му живот. Но човек не може да се ориентира в тези неща, когато вземе обикновените условия за разбирането, за схващането на живота. Защото животът става реалност в съвършено друг смисъл, когато с пълна сериозност се задълбочим в кармическите разглеждания.

Един друг пример. Първо искам съвсем просто да го разкажа. Бях на улицата, пред мен се появи една картина, картината на един корабокрушенец. Корабът, от който той беше дошъл, се намираше далеч и потъваше. Корабокрушенецът беше в една спасителна лодка и бързо гребеше към един средно голям остров. Дали ще успее да се спаси със своята лодка не се знаеше, но той насочваше втренчен поглед - аз описвам една картина - върху кипящите, разпенени вълни, така че се виждаше, че въпреки че го грози опасност във всеки момент да потъне, този човек все още можеше да се възхищава на вълните. Една разтърсена, но в това разтърсване свободна от тялото, дълбоко свързана с природата душа.

Същият път, по който пред мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната среда, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите»[1].

Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири. Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите». Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това.

При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътрешност на душата си преди срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него.

Именно това, което е поясняващо за кармата, то хвърля предварително своите сенки и своите отблясъци. Когато нямаме чувство за тези тънкости в живота, които понякога пораждат необходимост да свързваме не само бъдещето с миналото, а обратното, да разгледаме миналото като нещо, което ни разкрива бъдещето. Когато не разглеждаме живота в тази интимност, ние няма да можем да развием онази вътрешна подвижност на душата, която е необходима, за да се вживем в кармическите взаимовръзки.

Можем дори да кажем: - Когато в живота на един човек се явяват особено важни кармически събития, тези събития, ако са външни събития, са свързани с някакви вътрешни събития, които, може би, с години са ги предхождали. - Ние вече трябва да усвоим такова разширено разглеждане на живота. Помислете само върху следното. Когато разглеждате човешкия ум, какъвто е той в обикновеното съзнание, той има своето отношение само към миналото. Разумът е действително един Епиметей[2], той има отношение само към миналото. Когато баче разглеждате човешкото чувстване, как то получава своите нюансирания от глъбините на душата, вие стигате до чудни тайни на живота. Можем да кажем, че по това, което човек мисли, ние можем много малко да преценим, как протича неговият живот; но по това, което той чувства, можем да преценим много неща. И когато разглеждате един такъв живот, да речем, като този на Гьоте и си зададете въпроса: - Как може да е чувствал Гьоте, - да речем, - в 1790 година? - тогава чрез особената физиономия на Гьотевото чувстване през 1790 година получавате цялото по-късно нюансиране на неговия живот, защото този живот се намира в зародиш в чувстването от 1790 година. Щом слезем в дълбините на човешката душа, ние всъщност долавяме - естествено не в подробности, а в нюансирането - по-късния живот на този човек. И самият човек би могъл много да осветли своя живот, ако би обърнал по-голямо внимание на необяснимите нюанси на чувстването, които не са причинени отвън, а се надигат отвътре.

На едно такова обръщане на вниманието обаче човек ще привикне особено много, когато се задълбочи във всички неща, които днес споменах, и които ще спомена и по-нататък като важни за разглеждането на живота, когато става въпрос да насочим вниманието си върху кармически връзки, било върху кармически връзки на собствения ни живот, било върху кармически връзки, които са ни също важни, при близки до нас хора. Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по определен начин се касае действително да можем да прозираме през човека. Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране. То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен.

Но когато човекът стане прозрачен, това първо става така, сякаш имаме чувството, като че ли той плува във въздуха. Ние отвикваме първо да вярваме, че човекът върви или движи своите ръце. Това изчезва, така да се каже, най-напред.

Разберете ме правилно, мои мили приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си. Но когато искаме да разгледаме по-дълбоката страна на човека, то изгубва своето значение. Вземете това в най-широк смисъл. Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека. Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет. /Чертае се./ Добре. После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме. Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака. Следователно вие трябва да го откъснете от връзките, в които той е стигнал чрез своите действия, извършени с ръцете и краката. Когато след това го разглеждате, нещо от него става прозрачно. Това, което по-рано е било закрито чрез дейността на ръцете и краката, това виждате вие тогава през него.

Но какво виждате тогава? Тогава вие започвате именно да разбирате, че зад човека се явява Луната. Аз ще нарисувам схематично триразделния човек. Да предположим /виж рис. елипсата, разделена на три/, че тук първо това става прозрачно, че изпускаме от погледа ръцете и краката: тогава човекът ни се явява

antroposofiq_GA_236_07.jpg?fbclid=IwAR1E

не така разграничен от Вселената, както обикновено се явява, а зад него започва да се показва Луната с всички импулси, които от Луната действат върху човека. Ние започваме да казваме: - Да, човекът има известна фантазия, развита или недоразвита фантазия. Той не е виновен за това. Зад тази фантазия стоят силите на Луната. Тези сили са скрити от нас, поради това, което произлиза от дейността на ръцете и краката на човека. /Долната част се зачертава на кръст./ Сега това го няма и на задния фон за нас се появява творящата Луна. /Рисува се Луната./ -

Ние отиваме по-нататък. Опитваме се по-нататък да направим човека прозрачен и си представяме премахнато и това. Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот. Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива? - Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот. Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек. Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/. Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива? - Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето. И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата. Изчезнал е целият човек. Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн. Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма. Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека. И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака. Трябва да си представим това като изчезнало. -

Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора. Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето. И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на мисленето, определена душевна нагласа и т. н.. Тогава ние виждаме, как той е едно сатурново същество.

Когато сме стигнали толкова далеч, ние още веднъж имаме човека пред нас, но сега вече като дух. Сега краката също ходят, ръцете също работят, но духовно. Те ни показват отново, каквото вършат, но те ни го показват според силите, които царуват вътре в тях. И човек трябва да узнае именно това.

Когато правя и най-малкото нещо, когато вдигам тук тебешира, - докато виждам само този факт «вземането на тебешира», дотогава аз не знам нищо за кармата. Аз трябва да премахна всичко това. Трябва да стигна дотам, че то да възникне още веднъж в образ, да се яви вътре в образа. Не в силата, която се намира сега в моите мускули - от тази сила не става обяснимо нищо, - но в образа, който след това се явява на мястото, явява се онова, което от миналите въплъщения прави така, че да се движи ръката, за да вземе тебешира.

И когато по описания начин правя така, че постепенно да изчезне видимият човек и виждам зад него импулсите на Луната, импулсите на Слънцето, импулсите на Сатурн, тогава от Вселената срещу мен отново идва образът на човека. Но сега това не е човекът в неговото настоящо въплъщение, това е човекът в някое от неговите минали въплъщения, или в няколко минали въплъщения. Аз трябва първо да стигна дотам, човекът, когото виждам тук, движещ се покрай мен, да стане прозрачен за мен, все по-прозрачен и по-прозрачен, като се абстрахирам от целия негов живот. Тогава на негово място, но изникващ от космическите ширини, се появява човекът, какъвто той е бил в минали земни съществувания.

Може би казаното относно тези взаимовръзки днес няма да бъде така прозрачно и разбираемо за вас. Днес аз исках също да подготвя и да ви насоча към това, което трябва да бъде засегнато от нас по-нататък, когато искаме да навлезем във все по-точни и по-точни разглеждания на същността на кармата, както тя протича в човешкия живот от едно земно съществуване в друго земно съществуване.

[1] Бъоклиновия «Остров на мъртвите». Тази картина има три версии. първата е била купена през 1886 от Лайпцигския музей, а версията от Базел идва там едва през 1920. Може да се допусне, че д-р Рудолф Щайнер за първи път я вижда в Лайпциг, където често е бил през 90-те години.

[2] Епиметей: Брат на Прометей в Гьотевата «Пандора».

[3] от практически упражнения относно кармата: При основаването на тогавашната немска секция на Теософското общество за лекцията си от 20 октомври 1902 д-р Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически карма -упражнения». Сравни също и лекциите за кармата от 31 март 1924 в Прага, съдържащи се в Събр. съч. 239 и от 16 април 1924, държана в Берн, в Събр. съч. 240.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder