Бележка на редактора

С тези няколко думи, обръщайки се към читателите, искам да направя няколко пояснения относно употребения от Рудолф Щайнер начин за изразяване и съответния превод, който се опитва да запази автентичността на този начин на изразяване.

Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая. Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението. Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.

Като втора особеност се явяват многократните повторния на изрази и думи. Нещо се казва и казаното се повтаря, подобно на вариации върху една музикална тема. Тук е важно не само какво е казано, защото често то може да се изрази с едно кратко изречение, а важно е как е казано. Повторенията, освен че поясняват същността на изказаната мисъл, въздействат директно на етерното тяло, което освен всичко друго е и времево тяло и се изживява в повторения, в сменящи се и повтарящи се, но въпреки това носещи нещо ново, ритмични цикли. Подобни на този начин на изразяване са и припевите в народните песни, повторенията при поемите на минезингерите от Средновековието.

Като трета особеност се явява честата употреба на думи като например: това, такова, онова, тези и т.н. Това също е преднамерено. С тяхната употреба се избягват дефинициите. Дадени духовни събития или духовни същества се описват от различни страни, като се оставя възможността, човек сам да си създаде картинни представи и подвижни понятия, а не да се ограничи във фиксирани дефиниции, които в никакъв случай не могат да изчерпят същността на нещата.

Начинът на изразяване при Рудолф Щайнер е преднамерен и специлано обмислен от него. Преводачът се е опитал да запази тази автентичност, която сама по себе си представлява творческа сила в окултното обучение.